Хората имат още една особеност, която няма отношение към инстинктите и различните видове ментални залъгалки. Става дума за несъзнателното влечение на хората към високо емоционални (т.е. високо енергийни) състояния, към които се отнася и любовта.
Както на всички е добре известно, любовта е много приятно кипене на енергии (жизнени сили) в организма на човека. А горещата любов е просто фонтан от енергии, които ни изпълват и заливат и околните. Влюбеният човек буквално „лети на крилете на любовта“, която го препълва с енергия и прави движенията му леки, въздушни и наподобяващи танц. Той е весел, бодър и щастлив, независимо от обстоятелствата на обкръжаващия го живот, тъй като в този момент рационалният му ум не е способен да оценява реалността. Огромно количество ендорфини (хормоните на удоволствието) се вливат в горещата му кръв, човек е във възбудено, много приятно, еуфорично състояние, целият свят му се струва прекрасен и всякакви цели – постижими. Изразено по друг начин, възбуден е центърът му за удоволствия и той желае да остане в това състояние безкрайно продължително време.
По-късно, когато по някакви причини любовта си отива (хормоналният фон намалява) и човек излиза от високо енергийното си еуфорично състояние, целият свят му се струва безцветен, скучен и празен, а понякога дори не му се иска да живее – толкова голяма е разликата между усещанията му тогава, когато е бил влюбен и след това, в обикновения му делничен живот. И той, помнейки прекрасните усещания, които е изпитал в състоянието си на влюбен, се стреми да си изпита отново и отново. За тази цел той търси нова любов – именно така са постъпвали обикновено поетите и писателите, които са прославяли пламенната страст.
Или пък ако в главата му са се загнездили страхове, че няма да намери нова любов, човек се „застопорява“ върху спомените за отминалите прекрасни и силни усещания и се опитва (иска, моли) да ги получи отново и отново от своя любим. Оттук се появява „зависимостта“ от любимия, който вече не може да ви даде онова, което искате. В основата й са залегнали спомените за онези прекрасни минути на най-силните в живота усещания (енергийни изблици), изпитани някога от вас. Ако тези силни усещания ги нямаше, нямаше да я има и зависимостта – човек няма какво да си спомня.
Хората зависят от предишните си преживявания
Зависимостта от изпитаните някога много силни усещания е свързана не само с любовта. Има много начини човек за изпита силни усещания и ако някога сте ги преживели, спомените за тях се записват на ниво клетъчна памет и вие непрекъснато ще се стремите отново да се върнете към тези усещания.
Например, ако човек е бил на война и животът му е бил застрашен от реална опасност, но е оцелял и е изпитал особено силни емоции (я се опитайте да останете безстрастни в такава ситуация!), споменът за тези преживявания може да живее в тялото дълги години и непрекъснато да ни принуждава да си ги спомняме. В медицината този спомен за предишни енергийни изблици, изпитани от хора, участвали във война се нарича „синдром“ – „виетнамски синдром“, „афганистански синдром“, „иракски синдром“ и т.н.
Ако някога човек е постигнал големи успехи или слава и е изпитал от това огромен подем на душевните сили, той лесно може да се „застопори“ върху спомените за тях, не намирайки в живота си в момента нищо, което би му дало аналогични усещания. Малко са хората, които биха могли просто ей така да участват в бойни действия или да стигнат до върха на успеха, а силните любовни преживявания са достъпни за всички, затова „застопоряването“ върху спомените за предишни емоционални (енергийни) изблици най-често е свързано с любовта.
Тези разсъждения ни водят до мисълта, че любовта може да се разглеждана като високо енергийно състояние, което дава на човека особено силни усещания. Те са най-силни, когато романтичната любов (на ниво сърдечни центрове) се съчетава с физическата любов (на ниво сексуални центрове). Обмяната на енергии между влюбените в този случай достига максимални стойности и за тях е много трудно да намерят в делничния живот дори едно нещо, което би предизвикало у тях подобни силни усещания. Именно затова хората се стремят да изпитат страстна любов отново и отново, независимо от болката, която понякога причинява тя след като си отиде.
Всички тези процеси протичат въпреки волята и разума на хората и оказват огромно влияние на поведението им. Те трябва, като минимум, да бъдат осъзнавани. Като максимум, човек трябва да се научи да ги управлява и да престане да бъде зависим от потребностите на тялото си от силни усещания. Възможно ли е да стане това и дали съществуват някакви „таблетки, предпазващи от любов“?
Александър Свияш – КАК ДА ЖИВЕЕМ РАЗУМНО