Когато вали дъжд, ние си седим в къщи или си вземаме чадър, но не ругаем небето и облаците. Ние знаем, че законите на природата не зависят от нас и просто се стремим, колкото е по силите ни и възможностите ни да се адаптираме към тях.
Но ето, възниква конфликт в семейството, в службата, на улицата или в транспорта и вместо чаровните вълшебни звуци на хармоничното общуване, близост, любов, се разнася скърцането на обременени сърца и трясъкът на разбити съдби. Винаги ни се струва, че ако я нямаше злата воля на нашия партньор в общуването, то конфликт нямаше да има.
А за какво си мисли нашият партньор? За същото. Ние мислено се опитваме да наложим на партньора си един или друг стил на поведение. Побеждаваме го, притискаме го до стената и за известно време се успокояваме, както ни се струва, че сме придобили някакъв опит в този конфликт.
А какво прави нашият партньор? Същото. И често ние не подозираме, че законите на общуването също са обективни, както законите на природата и обществото.
За пример може да ни послужи следният психологически експеримент от теста на Дембо. Пред вас е една вертикална скала (рис.1). На нейния северен полюс са най-умните хора, а на южния – най-глупавите. Намерете своето място на тази скала. Вие поставихте себе си по средата? Не, малко по-високо! Отгатнах? Може би си мислите, че мога да чета чужди мисли? Не. Аз просто зная законите на психологията.
Рис. 1
Всеки човек, притежаващ здрав разум и силна памет, помества себе си именно тук. Може на базата на този тест да направите експеримент с близките. Проведете с тях теста, а после им покажете предварително приготвения от вас лист с резултата. Съвпадението понякога е до милиметър.
Какъв извод може да се направи от този изящен експеримент.
Общувайки с партньора си ние трябва да помним, че общуваме с човек, който има за себе си добро мнение. Това трябва да подчертаваме с целия си вид, с построяването на фразите по време на беседа, а също е важно да се следи и за това да няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и т.н. Най-добре е, ако успеете през цялото време на беседата внимателно да следите събеседника си, както това става по време на борба.
Освен това, отговорът на партньора е закодиран в самия въпрос. И не просто закодиран, а принудителен. Опитайте да се поставите на северния полюс. Не се получава? Правилно. Близко до северния полюс се поставят само слабоумните хора. А по-близко до южния? Също не се получава. Близко до южния полюс поставят себе си хора, намиращи се в дълбока депресия или хората от типа на Сократ, който е казвал: “Аз знам само това, че нищо не знам”. Всъщност, чрез този тест ние измерваме своя интелект, величината на който е по-високо от отбелязаната от нас стойност.
Ако отговорът на партньора не ни устройва (а той, както току що установихме, е принудителен), значи не сме задали точния въпрос. Следователно, за да управляваме партньора по общуване, е нужно да моделираме своето поведение, а той вече принудително ще постъпва така, както на нас ни е нужно.
Възниква въпрос: ами партньора? Ние побеждаваме, а какво ще стане с него? В това се заключава и особеността на психологическата борба, в която няма победители и победени. Тук или и двамата побеждават или и двамата са победени. Затова и вашата победа е победа и на вашия партньор. В никакъв случай не бива да възпитавате партньора си. Ще напомним, че възпитанието на човек завършва след първите 5-7 години. По-нататъшното въздействие се нарича превъзпитание, а то може да се осъществи само с помощта на самовъзпитание. Да превъзпитава всеки може само един човек – самият себе си.
Литвак, М. Е. – Психологическо айкидо