Вниманието е специализиран психичен процес , обслужващ интегрирането на ситуацията в цялостно смислено и действено преживяване. Ритъмът на вниманието става вътрешен ритъм на субективно действие в пределите на ситуацията. Вниманието е механизъм на реализация на субективния блок на психиката и специално на активността на Аза и затова не случайно
вниманието често се отъждествява със съзнанието. Това схващане има сериозно основание, защото фокусът на вниманието прави отчетливо преживявана т. нар. тема на преживяване.
Вниманието е част от реализацията на цялостната координация на психичните функции в ситуационното поле.
Смята се, че вниманието е предназначено да осъществява селекция на стимули в полето на възприятие, да определя приоритети и да удържа едни цели за сметка на други, както и да избира дадени поведенчески отговори измежду множество от възможни отговори.
Селекцията става необходима, защото се наблюдава конкуренция между алтернативи в перцептивната, съзнателната и поведенческа обработка на информация. Понякога се предполагат селективни механизми във всяка област на когнитивна обработка и се говори за “зрително”, “слухово”,, “емоционално” внимание, за “съзнателно” внимание и пр. Но особено влиятелна е класическата концепция, подкрепена от интуицията на здравия смисъл, че вниманието е единно и се разпределя или превключва и че се преживява като субективен феномен в първо лице единствено число във вид на компетентност на Аза. Все пак проблемът стои дали имаме едно
единствено внимание или това е сборно понятие за множество механизми за селекция в структурата на психиката на човека. От две-три десетилетия се увеличават привържениците на множествения възглед за вниманието, но все пак класическият възглед продължава да доминира в психологическото мислене върху вниманието.
Ние смятаме, че единството на ситуацията изисква единен механизъм, който да селекционира и удържа разнородни компоненти на опита като стимули, планове и действия в единна матрица на преживяването. Като че ли липсата на съдържателни характеристики прави вниманието слабо видимо във вътрешен план: Зададени са фокус и посока на вниманието.
Фокус на вниманието – е резултат на психична селекция. Той е мястото в ситуационното поле, в което преживяването е най-отчетливо, високо будно и често контролирано. Фокусът на внимание е единичен и има твърде ограничен капацитет, макар че субективно изглежда обширен. Фокусът се отнася към ситуационното поле както централното зрение към цялостното зрително поле. Съществуват разновидности на действието на фокуса във всяка сетивна модалност (зрение, слух, осезание) или в абстрактните форми на репрезентация (пропозиционална, речева и пр.), но във всички случаи това е “будно петно” в преживяването, което се мести в различни части на полето на преживяване.
Посоката на вниманието е ментален вектор, обърнат към или изхождащ от Аза. Той реализира някоя от четирите функции на вниманието в ситуационното поле.
Фокусът на внимание, както казахме, проявява известна специфика в различните сензоперцептивни модалности. Например, в зрението фокусът на внимание се отнася към ситуационното поле така, както централното зрение към цялостното зрително поле. Специално в зрителната система централно зрение и зрително внимание споделят общи неврофизиологични механизми. Централното (фовеално) зрение е много тесен процеп в зрителното поле, но поради това че е много динамично-подвижно, се създава впечатление, че то заема масивна част от зрителното поле. Установено е, че вниманието се затруднява повече, когато трябва да се разпределя между няколко зрителни стимули, отколкото между същия брой стимули в различни модалности, например, зрителни и слухови.
Това често се изтъква като аргумент в полза на специфични видове внимание за всяка сензо-перцептивна система.
Още по-загадъчно действа слухово-речевото внимание. То може да се селекционира и да разпознава като реч звукове, които са по-слаби от фоновия шум, а може и да проследява един от няколко паралелни разговора около индивида. Но и рече-слуховото внимание изглежда особено “обемно” в слуховото ситуационно поле. Вниманието при активния допир се поддържа от моторна схема на движение на пръстите и китката и сякаш е “залепено” за тях.
Вниманието е феноменологически ефирно, и следва да бъде такова, защото то е психологически механизъм на действие в ситуации и не бива да привнася допълнителни характеристики отвъд играта на субективно и обективно. Вниманието осведомява Аза за потенциална или реална значимост на едно или друго съдържание в ситуационното поле.
Наличието на фокус не означава пълна липса на внимание към останалата част от ситуационното поле. Известен ресурс на вниманието остава като че ли “разлят” в периферията на фокуса и се съсредоточава към особености и детайли на ситуацията, които се преживяват с допълнително осъзнаване.
Последните образуват контекст на значимост на фокусираните аспекти на ситуацията и осигуряват потенциални точки на съсредоточаване в предстоящи моменти.
От казаното можем да извлечем следното определение: Вниманието е процес и състояние на насочване и съсредоточаване на Аза на индивида върху едни или други аспекти на ситуационното поле, при което се образува фокус на диференцирано преживяване и периферия с по-малко отчетливо преживяване. Така едни аспекти на преживяването добиват усилени контури и диференцирана значимост за сметка на други.
Доц. Борис Минчев