Сравнението между човешкия мозък и компютъра е уместно. Вашият мозък вече притежава целия необходим хардуер, за да промените своя аз и живота си. Но знаете ли как най-добре да го използвате, за да инсталирате нов софтуер?
Представете си два компютъра с еднакъв хардуер и софтуер – единия в ръцете на новак, другия – използван от опитен компютърен специалист. Начинаещият не знае почти нищо за нещата, които компютърът може да прави, нито как да ги постигне.
Промяната включва как да мислим, да правим и да сме – по нов начин
Ако умеете да шофирате, вече вероятно сте изпитали най-елементарния пример за „мисля – правя – съм“. Отначало е трябвало да мислите за всяко свое действие и за всевъзможните правила на пътя. По-късно сте се научили да го правите сравнително добре, стига да внимавате какво правите. Накрая сте станали шофьор; съзнанието ви се е отдръпнало и се е превърнало в пътник и оттогава насам през повечето време подсъзнанието ви държи волана. Шофирането е станало нещо автоматично, ваша втора природа. Голяма част от това, което научавате, преминава именно в този ред: „мисля – правя – съм“, улеснен от три различни области на мозъка.
Но знаехте ли, че можете и да преминете директно от „мисля“ към „съм“ и че много вероятно вече сте го преживявали? Чрез медитацията, която е сърцевината на тази книга (а Част втора е прелюдия към нея) можете да преминете от мисленето за идеалния аз, който искате да станете, направо към това, да сте този си нов аз. Това е ключът към квантовото сътворение.
Промяната започва от мисълта: можем незабавно да формираме нови неврологични връзки и мрежи, отразяващи новите мисли.
А нищо не може да развълнува мозъка така, както ученето – възприемането на познания и опит. Те са неговите афродизиаци; той „гали“ всеки сигнал, който получава от петте сетива. Всяка секунда мозъкът обработва милиарди битове данни: анализира, проучва, идентифицира, екстраполира, класифицира и подрежда информацията, за да може след това да я извлече, когато е необходимо. Наистина човешкият мозък е върховният суперкомпютър на тази планета.
Дарът на невропластиката (способността на мозъка да променя връзките и да създава нови, независимо от възрастта, в резултат на постъпилите от външната среда данни и съзнателните ни намерения) е, че можем да си създадем ново ниво на ума. Съществува неврологичен процес на обновление, който невроучените наричат „кастрене и покълване“, или прекъсване и създаване на нови връзки. За мен това е отучване и научаване и именно то ни дава възможност да се издигнем над ограниченията и да надраснем обусловеността и обстоятелствата.
Създавайки си нов начин да бъдем себе си, ние поемаме съзнателен контрол над това, което се е превърнало в несъзнателен процес на съществуване. Вместо умът да работи за една цел („Няма да бъда гневен“) а тялото – за друга („Нека си остана гневен и да продължа да се заливам със същите познати химикали“), ние искаме да обединим намерението на ума с реакциите на тялото. За да го направим, трябва да си създадем нов начин на „мисля – правя – съм“.
Като се има предвид факта, че за да променим живота си, трябва първо да променим мислите и чувствата си, след това да направим нещо (да променим действията и поведението си), за да постигнем ново преживяване, което на свой ред да породи нови чувства, да запаметим тези чувства, докато преминем в състояние „съм“ (в което умът и тялото са едно), поне няколко неща действат в наша полза. Освен че мозъкът е невропластичен, можем да кажем, че имаме повече от един мозък, с който да работим. Всъщност имаме три.
Разчупете навика да бъдете себе си – Джо Диспенза