Проблемът с неуспеха е свързан разбира се в огромна степен с характера. Да вземем за пример още един вид неудачник, когото сякаш природата, че и сам Господ са надарили щедро – с привлекателна външност, и с удивителен талант, и с огромно обаяние. Такива късметлии вървят с лека стъпка из живота, очаровайки околните. С каквото и да се захванат, то се получава от само себе си, като на шега, без много-много да си дават зор.
Причината може би е в това, че такива хора, които са получили от съдбата огромна преднина, без да са срещнали съпротива. Не им се е налагало и не са свикнали да се борят за мястото си под слънцето. Картината може да бъде и друга – тийнейджър, роден в заможно семейство, имал винаги всичко, както и отличен план и възможности за бъдещо развитие, започва да се опълчва срещу родителите си и начертаната програма за живота му, виждайки колко трудно постигат всичко неговите връстници. Без да познава живота, той бяга къщи. Протестира, бунтува се и с целия си юношески максимализъм мисли: „Не, това не е щастие, това е фалшификат, истинският живот е там, където има мъка и нещастие!“ И от глупост си навлича тъкмо това. Мислите, както е известно, са материални и те могат да предизвикат своеобразно отрицателно програмиране. Искаш да изпиташ беди и нещастие? Моля, заповядай! И избягалият наш обласкан от живота младеж се озовава в улична компания. А новите приятели решават да оберат бижутериен магазин и да стоварят вината върху маминото синче – не е от тяхната черга, чуждо тяло е и няма какво да му се церемонят. Може пък и родителите му някак си да „замажат“ нещата, нали все пак е тяхна рожба. Но написаното в свидетелството за съдимост, както и опитът от силните усещания ще увиснат на шията на младия максималист. И той вече няма да е същият. Бавно, но сигурно у него ще започне да се развива вирусът на разрушението, а не на съзиданието, който така настойчиво му насаждат всеотдайните родители.
Има хора, които някак си изпитват страх от успеха или от това, че други ще разберат за него. Ще им завидят, ще ги прокълнат, ще им направят някаква мръсотия или ще почнат да ги изнудват. Дори и да им върви, ако ги попиташ как са, ще отговорят нещо като: „Абе карам я криво-ляво“. И много често започват да изреждат болежките и неуспехите си, своите и на всички роднини. Те имат боязън от успеха, страх да го демонстрират пред хората, защото в тях зрее „неуспехът като предчувствие“. Тяхната философия се състои в съждения от рода на: „В живота не може всичко да е само хубаво“, или „Днес сме добре, утре зле…“ и пр.
Такива „крещящи“ неудачници можем да срещнем едва ли не навсякъде, включително и около кофите за боклук – много често здрави, прави и млади, но мръсни, запуснати и парцаливи. При вида на такъв човек ни се свива душата и ни се иска да му помогнем от все сърце: то се вижда, че човекът не е лош, но не му е провървяло в живота. Само че той няма никаква нужда от нашето съжаление! Ще приеме помощта ни с пренебрежение, ако му дадем монета, или ще ни я върне със злобни подмятания по наш адрес. Има народна мъдрост, в която се казва: Не прави добро, ако не искаш да те зашлевят. Защото такъв приятел няма да види у себе си причина за своя несполучлив живот. Виновни са всички останали и той е в пълното си право да ги разобличава. А той самият е светец, преживял е какво ли не.
С какво приятелството с такъв неудачник може да бъде погубващо? Със заразата на емоционалния негативизъм. Обикновено приятелите попиват като гъба настроенията на този, с когото другаруват и като слушат логичните му разсъждения за неговото минало и съдба, неусетно се поддават на неговия начин на мислене. И ето, че за тях светът се обагря в тъмните краски на чувствата и възприятията на неудачника: „нищо не е както трябва, никой не е точен“. Обкръжаващата ги, враждебна действителност се превръща във „виновник“ и за техните неуспехи – „едни стават животни, други идиоти, трети простаци“. Над главите им като черен облак надвисва хроничният неуспех и вирусът започва да се разпространява из целия им организъм и да разчупва природния им оптимизъм, унижава радостта от живота, стъпква вярата в собствените сили и щастливото бъдеще. След всичко казано дотук все още ли смятате, че спасявате нечия заблудена душа? Не разбрахте ли, че такъв другар изобщо няма нужда от вашата жертва. Време е самите вие да се спасявате, ако ви е останал поне малко здрав разум.
И в библията е казано: „Спаси себе си и мнозина около теб ще се спасят!“
АЛИСИЯ ДЖОНСЪН – ПАЗИ СЕ — НЕУДАЧНИК (Джобен помощник за справяне с живота)