Истинската дружба се крепи върху три неща:
1. Взаимната изгода.
Става дума не само за взаимно-обогатяващо общуване, но и за придобиване на нови знания и умения – съвършено прагматични неща. Да, точно така, а вие какво си мислехте? А, да, вие сте идеалист и считате подобна основа на човешките за меркантилна и безнравствена. А кой тогава беше помолил приятеля си да вземе на работа жена му (тъщата, сина и пр.), кой го умоляваше да му стане поръчител за жилищния кредит, кой му плака на рамото, когато откраднаха колата му, кой търсеше неговата помощ, когато…и т.н., и т.н. Не бяхте ли вие? Понякога използваме приятелите си не нарочно, коварно и обмислено, а на чисто интуитивно ниво. Че ако приятелят ви не ви помогне, ще го смятате ли за приятел след това? Случва се и обратното. Често дружбата започва от услуга от страна на не толкова близък човек. Например колегата ви настанява баш роднина или измъчилото ви с безделието си синче на хубава работа – ще трябва да му се отблагодарите, да го поканите на вечеря в къщи или в ресторант и тогава се оказва, че човекът е страхотен събеседник, че имате много общи черти, виждания и интереси. И се започва…
2. Общите интереси.
Тук може да се задейства всичко, за което си помислим – работа, пътешествия, изкуство, лов, риболов, хоби, общи литературни вкусове, любов към животните, растенията и т.н. Също така и съвместни занимания със спорт, танци, йога, чужди езици, компютри, квалификационни курсове, второ висше образование и какво ли не още. Сближават и партийните и политическите пристрастия, обществени течения, фен-клубове, дори и благотворителността. Всичко изброено дотук може да стане причина и основа за напълно достойни дружески отношения. Моля само да не смесвате нещата с приятелството, за което се говори в първа точка, тъй като на може да ви се стори, че те не са особено различни. Както беше писал К. Хелвеций[1] „Всеки приятелски съюз, ако не се базира върху съображения за приличие, любов, покровителство, икономика, честолюбие или някаква друга подобна причина, предполага у двама души сходство на идеи, философски възгледи и чувства…И това именно е създало пословицата „Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа, какъв си“.
3. Относително равенство между двама души.
Става дума не само за материално положение (и двамата могат да си позволят почивки в чужбина, вечери в ресторант и др.), но и за интелектуално сходство („не бива да се обзавеждаме с глупав приятел или такъв, който няма подобни на нашите интереси“), както и за обществено положение. В противен случай дисбалансът може да породи пълно неразбиране на принципите на другия. И дори да стане причина за чувства, които са напълно противоположни на дружеските… Ето един типичен пример. След като се пенсионирали две колежки и близки приятелки се скарали жестоко, защото всяка от тях решила да продължи живота си по различен начин. Едната „си почивала“, изтърквайки от сутрин до вечер пейката пред блока и одумвайки всички съседи. А другата продължила да работи в същото предприятие но на друга, „пенсионерска“ длъжност. И тук трябва да подчертаем важната особеност, че „равни“ съвсем не значи „еднакви“. Нещо повече. Вие може да имате черти на характера, каквито няма вашият приятел, но затова пък той може много други неща, които вие не можете. Например вашата нерешителност в определена ситуация може да бъде компенсирана от дързостта и високото самочувствие на приятеля ви. Не са ли това взаимно допълващи се качества. Или да предположим, че едната приятелка готви страхотно, а другата пее и свири на китара. И това може да се съчетае много добре при определени обстоятелства.
Когато избираме приятели, огромна роля играят естествено и чертите на характера, маниерът на поведение, дори и необикновената външност. В този смисъл особено привлекателно е човешкото обаяние.
АЛИСИЯ ДЖОНСЪН – ПАЗИ СЕ — НЕУДАЧНИК (Джобен помощник за справяне с живота)