Тяло, душа и дух

Тяло, душа и дух


Ако се вгледаме по-внимателно в микрокосмоса Човек, първо виждаме тялото му. При живия човек тялото се раз­личава от простия сбор на съответните химически вещества, които го съставят, по това, че те всички се подчиня­ват на обща идея и служат на единната концепция „човек”.

Това съвсем не е нещо, разбиращо се от само себе си. Много по-саморазбиращо се е онова, което наблюдаваме при разлагането на труп: Всички отделни химически съставки следват собствените си закономерности („своята собстве­на воля”) и не се подчиняват на обединяваща концепция. Щом обаче при живия човек не е така, значи в него дейст­ва някаква инстанция, която има властта да координира материалното разнообразие. Тази инстанция трябва да е типична за живите хора, тъй като не откриваме действи­ето и у мъртвите.

Както е известно, когато човек умира на материално ниво, не изчезва нищо. Оттук следва, че природата на инс­танцията, която търсим, не е материална. Което, между другото, и не се очаква, защото, ако основна характерис­тика на тази инстанция е способността й да координира материята, самата тя трудно би могла да се състои също от материя.

Всеки знае от опит, че при смъртта на човека негово­то съзнание и живот изчезват. Близко е до ума, че инстан­цията, която се опитваме да открием, е идентична с едно от двете понятия. Но какво е съзнание? Човек осъзнава сам себе си. От раждането до смъртта си той се изживява като съществуващ, възприемащ индивид. Съзнанието об­разува последователност, която тялото, което постоянно изгражда и разгражда клетки, не притежава.

Едно друго, по-старо понятие се нарича душа. Душата е съзнание, индивидуалност. Тя е онази инстанция, която обе­динява в едно цяло многообразните материални съставки на тялото и ги координира. Душата е самостоятелна инстан­ция, която качествено се отличава от материалното тяло.

За съжаление модерната психология не познава душата. Макар че много обича да се перчи със специализираната си терминология, която създава впечатлението, че притежава знания за душата, дори за нейните дълбинни пластове, в действителност до ден-днешен психологията ни най-малко не е успяла да се докосне до човешката душа.

Психологията изследва „психическото” у човека. Това обаче не е душата, а е продукт на същата тази наука, вид елиминиране. От объркването на двете понятия психологи­ята стига до твърдението, че душевните функции на чове­ка са продукт на мозъка и на една безупречна нервна систе­ма. От това тя прави извода, че със загубата на тези ма­териални предпоставки престава да съществува и „душа­та”. Понятийната и мисловна немарливост на нашата на­ука често прави почти невъзможна задачата отново да се сложи някакъв ред.

1. Когато говорим за душа или съзнание, имаме предвид самостоятелна, нематериална инстанция, която нито е продукт на материята (като мозъка, централната нервна система и други), нито по някакъв начин зависи от нея. Ре­лигиите, посветените и окултистите са знаели за тази ду­ша, откакто свят светува. Както са знаели, че тя надживява смъртта на тялото. Въпреки това нашата общест­веност и нашата наука очевидно гледат на публикуването на разкази на клинично мъртви и после реанимирани хора (направено от изследователи като американския доктор Муди и други) като на сензационна изненада. Тези хора до един разказват, как „само са напуснали тялото си и са продължили да присъстват в помещението, невидими за други­те”, как са „могли да виждат, чуват и възприемат всичко”.

2. Психиката или душата в психологията (включително и т. нар. дълбинна психология) не е идентична с описаното по-горе понятие. Тя просто го елиминира. В психологията ду­шата е място на нагоните, страховете, конфликтите и комплексите, сборно понятие за душевните въздействия, ко­ето обаче никога не се доближава до самия действащ фак­тор. Предполага се, че този действащ фактор е в мозъка и централната нервна система. На това място обаче наука­та удря в камък. Кой подтиква мозъка и нервната система към работа? Както е известно, материята винаги се нуждае от информация, за да се задейства. Но информацията е нематериална. По-нататък в отделна глава ще обясним по-подробно разликата между информация и информационен но­сител. Тук само предварително споменаваме това, за да пре­дотвратим търсенето на информация в гените, например.

В заключение само ще споменем, че навсякъде, където в природата текат индивидуални процеси, винаги е необходи­ма информация, а това значи съзнание или душа. Всяко жи­вотно, всяко растение, всеки човек има душа. В областта на Земята душата се нуждае от материален носител, кой­то обаче е от фина материя. Затова в окултните кръгове се говори за така нареченото астрално тяло.

Струва си да споменем последните резултати от изс­ледванията на американеца Харолд Саксън Бър, професор в Йейлския университет. С помощта на различна техника Бър изследва електрическите полета, които заобикалят да­ден жив организъм. Така например, около едно семе той открива поле във формата на зряло, пораснало растение, а около жабешко яйце може да докаже, че съществува поле във формата на тяло на възрастна жаба.

Оттук той прави заключението, че всички живи същества притежават такива електромагнитни полета. В тези невидими, но измерими пространствени образи всяка нова клетка заема определено място. Подобни експериментални резултати потвърждават езотеричното твърдение, че всички живи същества се развиват в предварително зададе­на форма.

Но ние не можем да приемем тези електромагнитни по­лета за душа. По-скоро те са материалният корелат на астралното тяло. Едно такова объркване е довело до мнени­ето, че в т. нар. кирлианова фотография се вижда астралното тяло. Кирлиановата фотография обаче показва само взаимодействията между енергийните еманации на организ­ма и едно поле с високо напрежение.

След като се опитахме да разясним донякъде понятията тяло и душа, остава ни още едно много важно понятие – а именно понятието „Живот”. Животът в никакъв случай не може да е идентичен със съзнанието. Защото дори на езиково ниво се прави разлика между безсъзнание и смърт. Живо­тът не може също да се състои от материя – само въздейс­твията от него стават видими вътре в материята. Живо­тът със сигурност е най-голямата тайна за човека.

Ако науката не познава душата, то тя е дваж по дале­че от разбирането за живота. Тя се занимава само с него­вите материални въздействия, но не познава самия живот. Човекът не може да го създаде и не може да го унищожи. Животът е качество, което е напълно независимо от човешка намеса.

Всеки поне е чувал за класическото деление на три – тя­ло, душа и дух. Херметическата философия учи, че духът е животът. Животът (духът) за разлика от душата е безли­чен, анонимен. Има само един дух, един живот. Човек може да участва в него, да остави духът да действа чрез него. И тогава живее. Когато завърши „земния си живот”, тази връзка само се разпада, но в никакъв случай не се разрушава нещо в самия живот. Има само един дух и затова животът в нас е представител, част от това единство. Той е „божес­твената искра”, която всяко живо същество притежава.


СЪДБАТА КАТО ШАНС – Торвалд Детлефсен