Планиране на нашия собствен живот

Планиране на нашия собствен живот


Ако трябва да сме честни, всички искаме да стигнем до старостта, дори по възможност – до дълбока старост. Само че никой не иска да е стар. Но щом като всички искаме да станем нещо, което всъщност никой не иска, тогава работим върху въз­можността, краят ни да е нещастен. И действително повечето от нас успяват да станат стари и по неволя – и нещастни. Нещо повече, вече от десетилетия застаряваме все повече и много факти говорят в полза на това, че по този начин нарастат и нашите шансове за нещастно съществувание.

Би било несравнимо по-интелигентно да се наслаждаваме на първите 80% от живота си и да разпределим времето за работа и развлечения по друг начин. Защо да блокираме първите четири пе­ти от живота си с печеленето на пари и работа, но­сени от мъглявата и по-скоро нереалистична надеж­да, че ще бъдем в състояние да се наслаждаваме на последната една пета от него? Защо поне не разпределим тези 20% развлекателно време през целия си живот, а постоянно се целим в някакви си там звездни моменти? Тогава щяхме да получим не­сравнимо повече и щяхме да установим, че работата и насладата не бива да бъдат автоматично противо­поставяни една на друга.

Основният аргумент, с който ще ни опонират, звучи така: би трябвало да се обезпечим финансово за времената, когато си­лите ни ще отслабнат и ще ни навестят старческите заболявания.

Да пестим през целия си живот пари, които след това, на стари години, да занесем на медицин­ските работници, когато хроничните ни заболявания не могат да бъдат замаскирани дори с най-радикал­ните методи на класическата медицина, – това в най-добрия случай е идеално за фармацевтичната индустрия и за медиците-циници, но за потърпев­шите същата гази перспектива е отвратителна.

Няма как да останем вечно млади – това го знае всеки средно интелигентен човек, но бихме могли да останем в добра физическа форма и през целия си живот да продължим да се развиваме в душевен, духовен и спиритуален план. Близко до ума е, че не бива да си кътаме онези 20% свободно време за края на своя жизнен път, а да ги вплетем в живота си и през цялото време да се наслаждаваме на неговото протичане. Това в никакъв случай не би направило по-невероятно постигането на целта, свързана с един здрав и успешен живот – вярно е обратното.

~ Упражнение : Нашата лична локализа­ция

В състояние на медитация си задайте следните въпроси и изчакайте първите хрумвания, които ще породят те.

• Конкретно какво чакам в живота си? Още колко време смятам да чакам?

• Склонен ли съм да отлагам някои неща, как­то и напълно да се отказвам от тях?

• Нима е реалистично, че ще прочета книгите, които си заделям за пенсионерските годи­ни?

• Склонен ли съм да отлагам за по-късно не­приятните неща?

• Склонен ли съм да се лишавам от хубавите неща и да ги отлагам за по-късно?

• Възможно ли е изобщо да осъществя пъте­шествията, за които съм си мечтал? Или ве­че е време да ги стартирам?

•  Досега от колко свободно време съм се ли­шил? Тоест, колко време ми се е насъбрало – за мен и за почивките ми?


РЮДИГЕР  ДАЛКЕ – ПСИХОЛОГИЯ НА  ПАРИТЕ