Ако трябва да сме честни, всички искаме да стигнем до старостта, дори по възможност – до дълбока старост. Само че никой не иска да е стар. Но щом като всички искаме да станем нещо, което всъщност никой не иска, тогава работим върху възможността, краят ни да е нещастен. И действително повечето от нас успяват да станат стари и по неволя – и нещастни. Нещо повече, вече от десетилетия застаряваме все повече и много факти говорят в полза на това, че по този начин нарастат и нашите шансове за нещастно съществувание.
Би било несравнимо по-интелигентно да се наслаждаваме на първите 80% от живота си и да разпределим времето за работа и развлечения по друг начин. Защо да блокираме първите четири пети от живота си с печеленето на пари и работа, носени от мъглявата и по-скоро нереалистична надежда, че ще бъдем в състояние да се наслаждаваме на последната една пета от него? Защо поне не разпределим тези 20% развлекателно време през целия си живот, а постоянно се целим в някакви си там звездни моменти? Тогава щяхме да получим несравнимо повече и щяхме да установим, че работата и насладата не бива да бъдат автоматично противопоставяни една на друга.
Основният аргумент, с който ще ни опонират, звучи така: би трябвало да се обезпечим финансово за времената, когато силите ни ще отслабнат и ще ни навестят старческите заболявания.
Да пестим през целия си живот пари, които след това, на стари години, да занесем на медицинските работници, когато хроничните ни заболявания не могат да бъдат замаскирани дори с най-радикалните методи на класическата медицина, – това в най-добрия случай е идеално за фармацевтичната индустрия и за медиците-циници, но за потърпевшите същата гази перспектива е отвратителна.
Няма как да останем вечно млади – това го знае всеки средно интелигентен човек, но бихме могли да останем в добра физическа форма и през целия си живот да продължим да се развиваме в душевен, духовен и спиритуален план. Близко до ума е, че не бива да си кътаме онези 20% свободно време за края на своя жизнен път, а да ги вплетем в живота си и през цялото време да се наслаждаваме на неговото протичане. Това в никакъв случай не би направило по-невероятно постигането на целта, свързана с един здрав и успешен живот – вярно е обратното.
~ Упражнение : Нашата лична локализация
В състояние на медитация си задайте следните въпроси и изчакайте първите хрумвания, които ще породят те.
• Конкретно какво чакам в живота си? Още колко време смятам да чакам?
• Склонен ли съм да отлагам някои неща, както и напълно да се отказвам от тях?
• Нима е реалистично, че ще прочета книгите, които си заделям за пенсионерските години?
• Склонен ли съм да отлагам за по-късно неприятните неща?
• Склонен ли съм да се лишавам от хубавите неща и да ги отлагам за по-късно?
• Възможно ли е изобщо да осъществя пътешествията, за които съм си мечтал? Или вече е време да ги стартирам?
• Досега от колко свободно време съм се лишил? Тоест, колко време ми се е насъбрало – за мен и за почивките ми?
РЮДИГЕР ДАЛКЕ – ПСИХОЛОГИЯ НА ПАРИТЕ