Защо сънуваме?

Защо сънуваме?


Очевидно остава открит въпросът откъде идват  сънищата  и   по-специално  кой или кое решава, че имаме нужда от точ­но определен сън в точно определена нощ. Тъй като съответните сънища се появяват винаги в точния и благоприятен момент (а понякога, в случаите с пророчес­ките сънища, дори малко предварително) можем да из­ключим веднага случайността.

Теоретиците на рацио­нализма се задоволяват с тяхното биологично обясне­ние, психолозите с психологическите им подсъзнателни причини, а парапсихолозите с идеята за духове и безп­лътни сили.

Къде е истината?

Всички предлагани вари­анти, които биха искали да обяснят произхода на съни­щата с външни или вътрешни фактори, идващи от не­що, което стои над нас или от незнайно къде, са най-малкото недостатъчни, макар и в известна степен всич­ки да са правдоподобни.

Ако обаче вземем под внима­ние закона за причинно-следствените връзки, в най-общ смисъл, виждаме, че нито едно от тези решения не дава нито обяснение, нито причина. Това са само следствия. Оттук става ясно защо теориите на рационалистите са логични. Това обаче, което те схващат като причина за даден кошмар — например стомашно разс­тройство — всъщност е само следствие.

Кошмарът са­мо отразява символично терзанията на един претоварен и преуморен стомах. По-късно можем да просле­дим веригата от събития, довели до това фактическо състояние: обилна вечеря, може би предвидена отпреди месец, от която като се тръгне може да се върнем още назад във времето, защо не и до нашето детство, а мо­же би дори и преди него. Тогава сънят вече не се възп­риема като пряк резултат от физическа причина, той се явява само като едно от следствията, част от дълга ве­рига от действия и реакции.

Психологическите сънища се проявяват точно по същия начин както сексуалната потиснатост, така скъпа за Фройд, е в основата на да­ден сън, но без да бъде нищо освен следствие на пред­ходна причина, подобно на перла от колие. Никакъв комплекс, бил той от сексуално или друго естество, не може да бъде считан сам по себе си като вътрешна или външна причина за даден сън.

Пророческите сънища, които ясно ни показват сцени от бъдещето, изглежда са изключение от това правило, но те също се вписват в глобалната схема. Не веригата от причини и следствия се е променила, а нашето схващане за нея, както и виждането ни за време­то. Наистина ние сме свикнали да възприемаме време­то само линейно и хронологично, но времето разкрива и една друга неосъзната представа, която няма никакво място в нашия, ограничен в три измерения свят, така че ние я потискаме и изтласкваме в будното си състоя­ние. И когато тя успее да се промъкне в нашето съзна­ние, ние я отхвърляме като случайно съвпадение.

Древните, които са познавали добре тези два ас­пекта на времето, им дават две различни имена — Кронос и Кайрос, с цел да подчертаят разликата меж­ду линейното време (Кронос) и нашата преценка за ка­чеството на времето (Кайрос). Кронос се измерва в се­кунди, минути, години и векове, като по този начин ни дава представа за времето, което отминава, докато ние следваме хода на нашия живот, а Кайрос (чието име впрочем издава връзката му с древния Египет) е реал­ното участие в самия процес на времето, което ни предлага изживявания извън времето или вечни миго­ве, онези едновременни събития, които ние наричаме съвпадения. Откакто ние възприемаме времето като не­разделно цяло, съставено от тези два компонента, про­рочествата насън нямат нужда от повече обяснения, понеже миналото, настоящето п бъдещето съществуват в едно и също време и принадлежат и трите на велико­то вечно сега.

И за да се върнем отново към истинската причи­на на сънищата, струва ми се, че е невъзможно да по­сочим една-единствена причина или един фактор, из­вън нас самите.

Преживявания, влияния, наследство, обкръжение, характер, родители и прадеди — всички те въздействат върху нашата съдба чрез неповторимите си характерни особености.

Сънищата, подобно на ог­ледала, отразяват всичко това и дори нещо повече.

Съ­битията във всеки сън са свързани помежду си по раз­личен начин, така че трябва да разберем, че няма при­чини, а само следствия. Ако можехме напълно да разберем начина, по който са свързани помежду си, бихме открили не само тайната на сънищата, но също и тай­ната на живота. За момента обаче това е само мечта, която остава за бъдещето.


ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА СЪНИЩАТАНерис Де