Многобройните опити да се разбере естеството на съня и на мозъчната дейност завършват с оприличаването им с различни уреди като радио, телефон, телевизор и накрая, в днешно време, с компютър. Някои съвременни изследователи твърдят, че ние „сме на линия“ през 2/3 от нашето време. Така че докато спим нашият мозък не се намира в покой, а no-скоро, подобно на основната контролна единица в мощна система, той се заема да подбира и да слага ред в събитията от деня. За тези теоретици сънищата са останки от сортирането, извършвано от нашия мозък. Дори и да допуснем, че тази теория е правилна, очевидно тя отчита само част от понятието сън и е необходимо много повече от аналогии с изобретения, изфабрикувани от човека, за да обхванем истината в цялостта й. При все това, действително понякога се събуждаме на сутринта и откриваме, че през нощта проблемите ни са избледнели или дори че са намерили своето решение, а понякога и че сме били осенени от оригинални идеи и решения. Възможно е тези резултати да се дължат на положените умствени усилия, напомнящи класирането на данни от компютър. Все пак спомените от миналото не са заличени, за разлика от онова, което става, когато компютърът редовно „чисти“ паметта си, за да отвори място за новите данни. Без никакво съмнение, сънят е мощен регенератор на енергия, макар и да действа по различен начин от онова, което някога се е смятало. Енергията, която натрупваме но време на сън, е различна по характер от тази, която складираме благодарение на поетата храна или на физическа отмора и притежава способността да ни лекува и възстановява както физически, така и умствено.
Физически изменения по време на съня
Несъмнено докато спим в нас настъпват множество процеси, както физически, така и психически. Тези изменения са причина за част от сънищата и кошмарите ни. Нека разгледаме класическия пример на усещането, че падаме, подхлъзвайки се на ръба на тротоара или че пропускаме стъпало, чувство, което ни кара да се събудим, подскачайки. Този сън, който се явява в първите фази на спането, се дължи на рефлекс, предизвикваш рязко свиване на мускулите, наречено „миоклонично сътресение“. Усещането за пропадане, което в никакъв случай не трябва да се бърка с усещането за летене или безтегловност, също се явява във фазата на лекия сън. То се дължи на умствените процеси по време на прехода между съня и будното състояние, в който се намираме в този момент.
Усещането, че виждаме да блясва светкавица, че чуваме някаква експлозия или че изпитваме чувството, че главата ни ще се пръсне, всички те. доста често срещани, също се дължат на физически причини. В действителност, изглежда известно количество статична енергия се натрупва в най-големите ни мускули, най-вече тези на крайниците. Понякога тази електрическа енергия се освобождава вътре в тялото ни, предизвиквайки нещо като електрически шок, който ни разтърсва, пронизвайки ни от тялото към тилната област на мозъка. Колкото и изненадващо да е това неочаквано освобождаване на енергия, вече е установено, че то може да има неоспорими лечебни свойства.
Парализата
Понякога, докато спим, изпитваме крайно неприятното усещане, че се парализираме, чувство, което изобщо не е сън или плод на чисто въображение. Напротив, то е съвсем реално. В действителност, докато спим. рефлексите на крайниците ни напълно изчезват и ние ставаме буквално неспособни да направим каквото и да било движение. Когато този фактор се прибави към даден сън, обикновено се получава история, в която се виждаме преследвани, но сме неспособни да помръднем! При съня във фаза REM, непосредствено предшестващ пробуждането, понякога тази парализа все още леко се усеща при събуждане, но щом отворим очи тя изчезва. Очевидно мускулни свивания, независещи от волята ни, като сърдечният пулс и дишането не са засегнати от тази парализа.
Ако се заслушате в ритъма на дишане на заспало дете, ще забележите, че от време на време то спира да диша за няколко секунди, което би могло да се стори цяла вечност на разтревожената майка. Това временно прекъсване на дишането, което се нарича апнея, е често срещано явление при новородените и бебетата — при някои възрастни то се запазва до дълбока старост. Преждевременно родените са особено податливи на това явление — често, веднага след тяхното раждане, в ковьоза се инсталира електрическа система за контрол, която пуска в действие звуков сигнал веднага щом дишането спре. Тогава, за да се възстанови отново процесът на дишане, е достатъчно само да тупнете леко бебето с ръка! Натрупването на въглероден диоксид в кръвта, причинено от спирането на дишането, обикновено е достатъчно, за да задвижи отново автоматическия механизъм на дишането, но при недоносените деца координацията между двете системи — инстинктивно и контролирано дишане, не е още напълно развита. Обикновено недоносените деца превъзмогват този недостатък за няколко седмици.
Вътрешни и външни смущения
Често в сънищата ни се задействат външни и вътрешни стимули, недостатъчни да ни събудят. В състояние на сън, нашият мозък Проявява невероятна находчивост, за да долови всички външни шумове и вътрешни физически нарушения в тялото ни и да ги вплете в историята на съня. Затова, когато на събуждане се опитаме да тълкуваме сънищата си, е необходимо старателно да разграничим отделните елементи. Така, усещането за парализа, за което току-що говорихме, макар и чисто физическо явление по своята същност, носи все пак ясно определен смисъл. Всяка нощ, ние навлизаме няколко пъти в спане във фаза REM и всеки път изпитваме усещането за временна парализа. При все това този сън се появява само епизодично и то за да ни предупреди, по символичен начин, че сме неспособни да избегнем фатална опасност в будния ни живот.
Колкото и невероятно да изглежда това, ние непрекъснато откриваме този процес, в който различни външни елементи се интегрират в сънищата ни под формата на символи, макар и обикновено да не можем да проумеем техния произход. Причината се състои в това, че източникът, породил външния фактор или стимул няма никакъв интерес да подпомогне изясняването на съня и това е красноречиво илюстрирано от следния пример. Една жена сънувала, че сестра й звъни настоятелно на вратата. Накрая тя се събудила и открила, че в действителност е чувала не звънеца на вратата, а звъна на телефона. Макар че тя се събужда от истинско звънене, от значение е символът, който то съдържа в себе си, понеже жената била забравила, че същия ден сестра й трябвало да я посети. Така сънят й си служи с външен елемент, за да й предаде своето послание и да й помогне да избегне забравената й сестра да „faire sonner les cloches“[1].
Що се отнася до вътрешните фактори и подбуди, достатъчно е да си припомним предупрежденията на нашите баби, които ни съветват да не ядем сирене късно вечер, защото това предизвикало кошмари. Действително похапването късно вечерта, независимо дали е сирене или не, може да предизвика у някои хора известни стомашни разстройства. Така почувстваното неразположение служи като предупреждение за сънуващия, да не прави повече това, в противен случай, кошмарите предизвикани от стомашното претоварване ще го измъчват отново.
Острата болка ни буди, за да се погрижим да я успокоим, докато ако е постоянна и тъпа тя може да породи сън, в който ще ни се предложи лек за изцелението й.
Лъжливото пробуждане
Една от причините, които ни карат да се сепнем посред нощ и да видим по средата на стаята странни явления (като например зелени чудовища или покойни наши близки) е това, че всъщност ние сънувам, че сме се събудили. Усещането е толкова правдоподобно, че много често сме неспособни да убедим сами себе си, че това е сън, а не действителност. Разбира се, веднага възниква въпросът кое всъщност е реално и кое въображаемо , и този въпрос, достатъчно сложен и труден дори тогава, когато разполагаме с целия си капацитет и всичките си възможности, е още по-неразрешим посред нощ, когато сме потънали в царството на сънищата си.
ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА СЪНИЩАТА – Нерис Де