Често безсънието силно ни тревожи и тъй като пълното безсъние е наистина изтощително, това безпокойство само задълбочава проблемите, които са го породили по начало. Безсънието на родителите, бдящи над неспокойния сън на децата си, е само временно и краткотрайно, но опасността се крие в далечен план, в случай, че този период на безсъние се запамети в спомен, който би могъл години по-късно да се възпроизведе отново. Това може да обясни факта, че безсънието е но-често срещано при хора, създали семейство и деца, отколкото при другите.
Мъчителната тревога, както и прекомерната радост затрудняват заспиването, защото тези две състояния предизвикват състояние на свръхвъзбуда на мозъка, която не можем да контролираме с волята си и не можем да преодолеем, когато дойде време за лягане. Безсънието, предизвикано от превъзбуда, е като правило мимолетно като сън, но ако е причинено от сериозни грижи е, уви, по-хронично и бързо може да се превърне в истински кошмар.
Хитринки за заспиваме
Ако сънят продължава да ви убягва и това започне да се отразява на състоянието ви през деня, тогава приспивателните средства са най-малкото зло, но те в никакъв случай няма да излекуват безсънието ви. Четенето в леглото може отлично да послужи като средство за отвличане на вниманието на мозъка от грижите и проблемите ви и насочването му в друга посока.
Затоплянето на ръцете и краката е също доста добро средство за заспиване, както и съзнателно да си наложите да дишате дълбоко и равномерно, наподобявайки така дишането но време на спане. За да имитирате този ритъм бройте две времена при вдишване и три при издишване. Този ритъм на дишане, който е естествен за човек в спящо състояние, благоприятства за по-бързото заспиване.
Непрекъснатото предъвкване на грижите, което не ни извежда до никъде, в крайна сметка завърта порочния кръг на безсънието. Лишени от сън, способностите ни да мислим и да съсредоточаваме вниманието си намаляват и се нарушават чувствително и бързо, така че колкото no-скоро осъзнаем, че измъченото бодърстване е загуба на време, толкова по-бързо ще заспим. За целта може да бъде от полза да се упражняваме в извикването на мислени образи и представи за картини на въображаеми случки. Така, като се концентрираме в мислите си, ние се отдалечаваме от външния свят и се потапяме изцяло във вътрешния си свят, в света на съня и на сънищата и тогава видоизменяме душевното си състояние и насоката на мисълта си и ги подготвяме за идването на съня.
Сцената, която си измисляме, може да бъде от всякакво естество, без значение, стига само да не ни напомня с нищо и да не ни връща по асоциация към онова, което ни създава грижи или особено към мъчителни спомени. Да си представяме, че чуваме плисъка на морските вълни и дори да се мъчим да извикаме в мисълта си образа на морето, е упражнение, което действа много успокояващо. Забавно е също да си фантазираме за райска градина по свой вкус и да я напълним само с тези животни, хора и растения, които бихме искали да видим и да поканим в това интимно свято място. Всяка нощ можем да раждаме във въображението си тази тайна градина и в нея да очакваме идването на безсмъртните богове Хипнос, Морфей и Хермес, които ще пристигнат скоро, за да ни отведат чрез душата в далечната Страна на Сънищата.
Главата и сърцето
Независимо дало го осъзнаваме или не, всички ние имаме избор между две системи за разрешаване на проблемите си, на две различни нива на разбиране на нещата. Когато сме будни, ние си служим с нашия интелект и със способността си да разсъждаваме, но когато спим вземат връх интуицията и символичното ни виждане. Фигуративно, казано, тези две системи произхождат съответно от главата и от сърцето ни. Способността на сънищата да ни поднасят вдъхновяващи видения функционира спонтанно, така че през повечето време не осъзнаваме ролята, която тя играе в живота ни. Когато някой преживява труден момент в живота, ние съвсем чистосърдечно му казваме, че „нощта носи съвети“ или че „утрото е по-мъдро от вечерта“. Повечето от нас вече са минали по този път. Често си лягаме с душа, изтерзана от опустошителни съмнения и тревоги, а на събуждане откриваме, че облакът се е разсеял и че надеждата се е възродила. Тогава сме готови да отдадем това подобрение на развитие на нещата от само себе си, докато в действителност то е дело на сънищата ни.
При все това именно смесването на тези два източника на вдъхновение — сърцето и ума, ни носи не само оригинални решения на ежедневните ни проблеми, но също ни дава и възможност (независимо дали сме го желали или не) да направим истински открития за самите себе си. Нека пак припомним думите на професор Кекуле, който призовавал студентите си: „Господа, преди всичко да се научим да сънуваме“.
Изворът
Къде се унасяме през една трета от нашия живот и защо отиваме там? Националистите откриха, за голямо свое разочарование, че не трябва непременно да спим, за да си отпочинем физически и умствено. Вярно е, че някои биологически процеси като произвеждането на хормони, регенерирането на клетките и оздравяването се извършват през нощта, но вероятно те биха могли да се извършват и тогава, когато просто отмаряме и не използваме енергията си за друго. Дори и ако това е само допълнителен начин да подходим към смисъла на сънищата, ясно е, че сънят е основно екзистенциално състояние на човешкото съществуване, защото той носи не по-малко опит и преживявания от будното ни състояние. Един от елементите, който ни позволява да стигнем до това заключение, е фактът, че като новородени ние прекарваме по-голямата част от времето си в страната на сънищата. Тогава, бавно и сигурно, започваме да откриваме чрез петте си сетива все повече и повече елементи от това измерение, което наричаме реален свят. В зряла възраст оставаме будни две трети от времето, но по време на сън се връщаме всеки път към първичното си състояние — онова, което сме били принудени да напуснем при раждането, навлизайки в света посредством физическо тяло, което търси изява и самоутвърждаване през периодите на будно състояние и което е ограничено във всеизвестната триизмерност . Тук става дума за гледище, напълно противоположно на това на старите рационалисти, които някога са мислели, че сънят е само песъчинка, попаднала в сложния механизъм на будното състояние. Ако обърнем наопаки крайно материалистичните им схващания и ги разгледаме от обратната им страна, животът придобива съвсем различен смисъл, при който „реалният свят“ вече не съществува само извън нас, а само вътре във всеки един от нас. Тогава ние можем да го възприемаме като измерението, което религията нарича „небе“, а Юнг определя като „колективно подсъзнание“. В съня ние се връщаме там и там можем да общуваме посредством нашите сънища с останалата част от мирозданието. Нашата енергия и нашето вдъхновение произхождат именно от този Извор — по никой начин не бихме могли да ги почерпим единствено от интелекта си — и отгоре на всичко, от него получаваме и насърчение за бъдеще, изпълнено с надежди.
ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА СЪНИЩАТА – Нерис Де