В началото на своето съществуване, бебетата прекарват три четвърти от времето си в спане (макар че на неспокойните майки да им е трудно да повярват в това). Освен това, те прекарват по-голямата част от времето в сън REM, то ест в сънища и то дори още преди самото им раждане.
Възниква интересния въпрос: „За какво ли могат те да сънуват?“ Тъй като те нямат никакъв опит от външния свят, как биха могли да сънуват каквото и да било — питат рационалистите? Как биха могли те да се сърдят, да се радват, да са щастливи или развълнувани в такава невинна възраст?
Ако е вярно, че усмивките на бебетата често се дължат на тяхната флатулентност (изпускане на газове), лекият гърлен смях, който често издават преди още да са навършили три седмици и който впоследствие изчезва, изглежда трябва да има други причини.
Възможно ли е това да се дължи на някаква известна само на тях шега, която възрастните не могат да доловят? Как да обясним също ужасните детски кошмари, породени от страховити образи, които нямат нищо общо с топлината и сигурността на детската стая и на родителската обич? Споменът за тежкото раждане и други неприятни усещания в никакъв случай не дават задоволителен и изчерпателен отговор. Рационалистите срещат сериозни трудности в обяснението на тези явления, които сякаш показват, че детето се бои от неща, с които още не е имало случай да се сблъска. За тези, които вярват в прераждането, подобни ужаси очевидно ще са лесно обясними.
Нека се спрем сега на възрастните. Според френските статистически данни, ние спим средно седем часа и двадесет минути през нощта (очевидно става дума за средна величина, като продължителността може да варира значително при всеки отделен индивид). Впрочем, колкото повече остаряваме, толкова по-малко сън ни е необходим. Установено е също, че мъжете спят повече от жените, екстровертните повече от интровертните и пълните повече от слабите.
Невъзможно е да се спи прекалено много, но когато ни се случи да спим повече от обичайното, това обикновено означава, че се опитваме да наваксаме пропуснатото време за сън и че презареждаме батериите си или че сме болни. Повечето болести изискват пбвече спане, защото именно като спим лекуваме сами себе си — нещо, което обяснява защо децата заспиват толкова лесно щом се почувстват малко недобре. Ние, възрастните, уви, не можем да се ползваме от същата привилегия, която би могла да ни спести доста неприятности.
Ранното лягане
Народната мъдрост гласи, че един час сън преди полунощ се равнява на три часа след това. Научните изследвания потвърдиха, че в това има частица истина. Действително седемдесет процента от нашето време за спане без сънища се извършва през първата третина на нощта, така че ако не спим преди полунощ, губим значителна част от тази важна фаза на съня. Тези полезни съвети безспорно са били валидни за онези времена, когато хорала са извършвали по-тежък физически труд, отколкото днес и са си лягали по-рано. От друга страна, тогава се е смятало, както неотдавна мислеха и рациокалистите (или поне голяма част от тях), че единствено полезен е сънят без сънища.
ТАЙНИЯТ ЕЗИК НА СЪНИЩАТА – Нерис Де