Парите са обществен ресурс, главният обществен ресурс. Парите нямат стойност сами по себе си, но ние им придаваме стойност, базирана на обществено съгласие. Ако имаш 100 долара, ще можеш да изтеглиш 100-доларова стойност от обществото, като похарчиш тези пари. Причината за това е, че всички сме се съгласили, че тези 100 долара имат определена стойност.
Ако всички се съгласим, че парите нямат стойност, тогава те няма да имат никаква стойност.
Тъй като са обществен ресурс, парите не са идеално средство за размяна. Стойността на всичко, включително и на парите, се определя от обществен консенсус. Това може да е съгласието между двама души, например когато купуваш нещо от друг човек, или може да е съгласието на голяма група, когато купуваш или продаваш акции на публични компании например.
Въпреки че ще има сериозни последствия, ако го направиш, свободен си да откажеш да се съгласяваш с обществения паричен договор. Повечето хора ще го намерят за непрактично, но възможността съществува. Обаче ако искаш да се възползваш от обществените ресурси, ще трябва да създадеш собствена форма на споразумение за всеки отделен случай. Това може да включва бартерни или други форми на размяна или подобряване на връзките ти с хората с цел посрещане на социалните ти нужди.
За повечето от нас общественият договор на парите има твърде голямо преимущество, за да го игнорираме. Въпреки че паричната система не е идеална, тя е по-ефикасна от алтернативите. Паричната стойност на обществените размени и възможността да се трансферират пари от човек на човек, улеснява търговията.
Купуването на хранителни продукти, работата, свързването с интернет, са примери за обществена търговия и според консенсуса всички те могат да се разменят за пари. Дори и на парите може да се даде цена, както всеки, който има кредит, би могъл да го потвърди.
Парите са важен социален кредит. Те са договор за задължение от страна на обществото, който дава възможност да изваждаш определено количество обществена стойност винаги, когато харчиш. Колкото повече пари имаш, толкова повече обществото ти дължи и имаш правото да извадиш повече стойност от него.
Нека да разгледаме истината отвъд това какво означава да се изкарват пари. При положение че парите са обществен ресурс, да се изкарват пари, означава да се добива повече от този ресурс. Когато ги харчиш, превръщаш парите в стойност, а когато изкарваш пари, превръщаш стойността в пари.
Един начин да изкарваш пари, е да продаваш неща, които имаш. Вземи предмет и го продай на някого, който го иска, и ще ти дадат пари за него. Друг начин е да купиш неща на една цена, да се обърнеш и да ги продадеш на по-висока цена. Компании вадят ресурси от цялата планета и ги продават на печалба. За индивидуалния човек този процес може да приеме форма на купуване на предмети, акции или облигации на една цена и продаването им на по-висока цена. Понякога в процеса се добавя стойност (което може да е само добавено удобство), друг път пари се печелят от разликите в пазарите, където едната страна в транзакцията печели от небалансираната размяна, при което се изважда повече стойност, отколкото съществува.
Може би най-често срещаната форма за изкарване на пари е да продаваш времето си.
Може да изкарваш пари, като продаваш самите пари. Ако инвестираш във финансови инструменти, можеш да изкарваш лихва, дивиденти или увеличение на сумата под формата на корпоративна печалба.
Дотук всичко е здрав разум, но е учудващо колко лесно може да се изпусне от поглед простата истина, че парите са измислени от човека, за да улеснят размяната на стойност. Да се счита, че парите са голямо зло, или пък че са ненужни, е голяма грешка. Когато са правилно синхронизирани с истината, любовта и силата, те стават полезно средство за съзнателен живот -средство, което е твърде важно, за да се игнорира. Ако искате да живеете съзнателно, трябва да се научите да използвате парите интелигентно.
Пари и любов
Принципът на любовта ни съветва да се настроим и да се свържем с концепцията за парите на по-дълбоко ниво. Затова нека го направим и да видим какво ще ни разкрие процесът.
Има два основни начина да се изкарват пари:
1. Като се създаде значим принос за обществото и се получи заплащане, съизмеримо със стойността за обществото.
2. Като се използва неефикасността на пазара, за да се извлекат пари от него, без да се прибавя стойност.
Първата възможност включва намирането на работа и извършване на полезна дейност, занимание с бизнес, който произвежда ценни продукти и услуги, препродаване на стоки с добавена стойност или инвестиране в някоя от тези дейности. Втората възможност включва хазарта, просията, престъпни дейности, купуването и продаването на стоки без добавяне към стойността или инвестиране в някои от тези дейности.
Можем да наречем тези дейности и по друг начин:
1. Принос
2. Използване
Освен ако по някаква причина не използваш паричната система, би трябвало да използваш едната или и двете стратегии за изкарване на пари. Едната обаче е доминираща в живота ти. Или създаваш реална стойност за обществото и си честно компенсиран за това, или се възползваш от създадената от другите стойност.
Трябва да се отбележи, че приносът е съществен за оцеляването и просперитета на паричната система, докато използването не е. Единственият начин, по който използвачите могат да оцелеят, е да изваждат от стойността, създадена от други. В крайна сметка обаче някой трябва да прави принос, за да има нещо за взимане от използвачите. Освен ако не си намерил начин сам да си произвеждаш всичко, винаги ще си в процес на взимане от обществото – храна, дрехи, подслон. Въпросът е дали връщаш към обществото измерима стойност, за да компенсираш онова, което взимаш.
Разбира се, известна степен на използване не е изненадваща. Децата използват родителите си. Тези, които не могат да правят принос, използват тези, които допринасят. Винаги, когато използваме плодовете на труда на някой друг, без да плащаме, ние използваме. Всички използваме тежкия труд на предците си. В крайна сметка трябва да решим дали ще продължим пътя на използвачите, или ще започнем да правим реален принос.
Очевидно е, че животът ви ще включва отчасти принос и отчасти използване, но каква е главната ви стратегия за генериране на приходи? Допринасяте ли реална стойност към обществото, или използвате стойността, създадена от други? Обърнете внимание на факта, че ако работите за голяма организация .споделяте начина й за генериране на приходи. За използвач или за създател работите? Не може да игнорирате голямата картина.
Начин на мислене на използвача
Да избереш да си използвач, означава да извличаш повече стойност от обществото, отколкото внасяш, фокусираш се върху вземането, а не върху даването, затова взимаш от системата повече, отколкото даваш. Начинът на мислене на използвач предполага, че винаги се осланяш на други да те измъкнат. Това отношение е отношението на незаслужено съществуване. Тъй като ти е нужно да получаваш стойност като храна, дрехи и подслон – стойност, която други произвеждат, – ти живееш на гърба на другите. Този проблем може да бъде решен от някой, който е склонен да ти помогне, като родител, или да бъде споделен от обществото като цяло. И в двата случая оцеляваш, като смучеш от обществото.
Начин на мислене на създател
Нека да разгледаме начина на мислене на създател, който разбира, че най-добрият начин за правене на пари, е да предостави честна стойност в замяна. Създай истинска социална стойност и получи възнаграждение, съразмерно с тази стойност. Поради неефикасността на пазара, понякога ще ти платят по-малко, понякога повече, но главната идея е, че ще изкарваш пари с приноса си. Ако искаш да изкарваш пари като съзидател, трябва да изработиш обществена стойност, а не лична. Много от желаещите да създават стойност, не разбират тази концепция. Лична стойност е стойността, която ти даваш. Имаш правото да решиш кое лично за теб е ценно и няма значение дали някой ще се съгласи с теб. Обществената стойност, от друга страна, се определя от обществения консенсус.
Ако вярваш, че работата ти има огромна стойност, но никой друг не мисли така, тогава работата ти има висока лична стойност, но ниска, или никаква, обществена стойност. Нека повторя тази ключова идея: доходите ти зависят от стойността, която обществото определя на работата ти, а не от стойността, която ти определяш.
Ако искаш да генерираш доходи от собствените си усилия, трябва да създадеш обществена стойност. Няма как да го избегнеш. Липса на обществена стойност означава липса на доходи. Ако уменията и усилията ти не са в синхрон със създаването на истинска обществена стойност, няма да успееш да генерираш доходи като съзидател.
Другото име за начина на мислене на съзидател е начин на мислене на изобилие, което означава, че богатството може да бъде създадено от идеи и действие. Личната ти облага е отражение на това каква обществена стойност си допринесъл. Ако искаш да изкарваш високи доходи, трябва да допринесеш висока обществена стойност. Колкото по-голяма обществена стойност генерираш, толкова повече пари ще изкараш. От този начин на мислене всички печелят, защото като добавяш стойност към системата, и другите печелят от това.
С начина си на мислене на съзидател получаваш пари в замяна на обществената си служба. Парите, които изкарваш, са това, с което обществото ти казва: „В замяна на стойностния ти принос ти се дава правото да вземеш съизмерима стойност от обществото, когато поискаш“. Красиво!
“ Личностно усъвършенстване за интелигентни хора“ Стив Павлина