Какво са парите

Какво са парите


Парите са обществен ресурс, главни­ят обществен ресурс. Парите нямат стойност сами по себе си, но ние им придаваме стойност, базирана на об­ществено съгласие. Ако имаш 100 долара, ще можеш да изтеглиш 100-доларова стойност от обществото, ка­то похарчиш тези пари. Причината за това е, че всички сме се съгласили, че тези 100 долара имат определена стойност.

Ако всички се съгласим, че парите нямат стойност, тогава те няма да имат никаква стойност.

Тъй като са обществен ресурс, парите не са идеално средство за размяна. Стойността на всичко, включи­телно и на парите, се определя от обществен консен­сус. Това може да е съгласието между двама души, нап­ример когато купуваш нещо от друг човек, или може да е съгласието на голяма група, когато купуваш или про­даваш акции на публични компании например.

Въпреки че ще има сериозни последствия, ако го нап­равиш, свободен си да откажеш да се съгласяваш с обще­ствения паричен договор. Повечето хора ще го намерят за непрактично, но възможността съществува. Обаче ако искаш да се възползваш от обществените ресурси, ще трябва да създадеш собствена форма на споразуме­ние за всеки отделен случай. Това може да включва бар­терни или други форми на размяна или подобряване на връзките ти с хората с цел посрещане на социалните ти нужди.

За повечето от нас общественият договор на пари­те има твърде голямо преимущество, за да го игнорира­ме. Въпреки че паричната система не е идеална, тя е по-ефикасна от алтернативите. Паричната стойност на обществените размени и възможността да се трансферират пари от човек на човек, улеснява търговията.

Купуването на хранителни продукти, работата, свър­зването с интернет, са примери за обществена търго­вия и според консенсуса всички те могат да се разменят за пари. Дори и на парите може да се даде цена, както всеки, който има кредит, би могъл да го потвърди.

Парите са важен социален кредит. Те са договор за задължение от страна на обществото, който дава въз­можност да изваждаш определено количество общест­вена стойност винаги, когато харчиш. Колкото повече пари имаш, толкова повече обществото ти дължи и имаш правото да извадиш повече стойност от него.

Нека да разгледаме истината отвъд това какво озна­чава да се изкарват пари. При положение че парите са обществен ресурс, да се изкарват пари, означава да се добива повече от този ресурс. Когато ги харчиш, пре­връщаш парите в стойност, а когато изкарваш пари, превръщаш стойността в пари.

Един начин да изкарваш пари, е да продаваш неща, ко­ито имаш. Вземи предмет и го продай на някого, който го иска, и ще ти дадат пари за него. Друг начин е да ку­пиш неща на една цена, да се обърнеш и да ги продадеш на по-висока цена. Компании вадят ресурси от цялата планета и ги продават на печалба. За индивидуалния чо­век този процес може да приеме форма на купуване на предмети, акции или облигации на една цена и продаване­то им на по-висока цена. Понякога в процеса се добавя стойност (което може да е само добавено удобство), друг път пари се печелят от разликите в пазарите, къ­дето едната страна в транзакцията печели от небалансираната размяна, при което се изважда повече стой­ност, отколкото съществува.

Може би най-често срещаната форма за изкарване на пари е да продаваш времето си.

Може да изкарваш пари, като продаваш самите пари. Ако инвестираш във финансови инструменти, можеш да изкарваш лихва, дивиденти или увеличение на сумата под формата на корпоративна печалба.

Дотук всичко е здрав разум, но е учудващо колко лес­но може да се изпусне от поглед простата истина, че парите са измислени от човека, за да улеснят размяна­та на стойност. Да се счита, че парите са голямо зло, или пък че са ненужни, е голяма грешка. Когато са пра­вилно синхронизирани с истината, любовта и силата, те стават полезно средство за съзнателен живот -средство, което е твърде важно, за да се игнорира. Ако искате да живеете съзнателно, трябва да се научите да използвате парите интелигентно.

Пари и любов

Принципът на любовта ни съветва да се настроим и да се свържем с концепцията за парите на по-дълбоко ниво. Затова нека го направим и да видим какво ще ни разкрие процесът.

Има два основни начина да се изкарват пари:

1. Като се създаде значим принос за обществото и се получи заплащане, съизмеримо със стойността за обществото.

2. Като се използва неефикасността на пазара, за да се извлекат пари от него, без да се прибавя стойност.

Първата възможност включва намирането на рабо­та и извършване на полезна дейност, занимание с биз­нес, който произвежда ценни продукти и услуги, препродаване на стоки с добавена стойност или инвестиране в някоя от тези дейности. Втората възможност включ­ва хазарта, просията, престъпни дейности, купуването и продаването на стоки без добавяне към стойността или инвестиране в някои от тези дейности.

Можем да наречем тези дейности и по друг начин:

1. Принос

2. Използване

Освен ако по някаква причина не използваш паричната система, би трябвало да използваш едната или и двете стратегии за изкарване на пари. Едната обаче е домини­раща в живота ти. Или създаваш реална стойност за об­ществото и си честно компенсиран за това, или се въз­ползваш от създадената от другите стойност.

Трябва да се отбележи, че приносът е съществен за оцеляването и просперитета на паричната система, докато използването не е. Единственият начин, по кой­то използвачите могат да оцелеят, е да изваждат от стойността, създадена от други. В крайна сметка оба­че някой трябва да прави принос, за да има нещо за взи­мане от използвачите. Освен ако не си намерил начин сам да си произвеждаш всичко, винаги ще си в процес на взимане от обществото – храна, дрехи, подслон. Въп­росът е дали връщаш към обществото измерима стой­ност, за да компенсираш онова, което взимаш.

Разбира се, известна степен на използване не е изне­надваща. Децата използват родителите си. Тези, които не могат да правят принос, използват тези, които доп­ринасят. Винаги, когато използваме плодовете на тру­да на някой друг, без да плащаме, ние използваме. Всич­ки използваме тежкия труд на предците си. В крайна сметка трябва да решим дали ще продължим пътя на из­ползвачите, или ще започнем да правим реален принос.

Очевидно е, че животът ви ще включва отчасти при­нос и отчасти използване, но каква е главната ви стра­тегия за генериране на приходи? Допринасяте ли реал­на стойност към обществото, или използвате стойно­стта, създадена от други? Обърнете внимание на фак­та, че ако работите за голяма организация .споделяте начина й за генериране на приходи. За използвач или за създател работите? Не може да игнорирате голямата картина.

Начин на мислене на използвача

Да избереш да си използвач, означава да извличаш пове­че стойност от обществото, отколкото внасяш, фоку­сираш се върху вземането, а не върху даването, затова взимаш от системата повече, отколкото даваш. На­чинът на мислене на използвач предполага, че винаги се осланяш на други да те измъкнат. Това отношение е от­ношението на незаслужено съществуване. Тъй като ти е нужно да получаваш стойност като храна, дрехи и подс­лон – стойност, която други произвеждат, – ти живееш на гърба на другите. Този проблем може да бъде решен от някой, който е склонен да ти помогне, като родител, или да бъде споделен от обществото като цяло. И в два­та случая оцеляваш, като смучеш от обществото.

Начин на мислене на създател

Нека да разгледаме начина на мислене на създател, кой­то разбира, че най-добрият начин за правене на пари, е да предостави честна стойност в замяна. Създай исти­нска социална стойност и получи възнаграждение, съ­размерно с тази стойност. Поради неефикасността на пазара, понякога ще ти платят по-малко, понякога пове­че, но главната идея е, че ще изкарваш пари с приноса си. Ако искаш да изкарваш пари като съзидател, трябва да изработиш обществена стойност, а не лична. Много от желаещите да създават стойност, не разбират та­зи концепция. Лична стойност е стойността, която ти даваш. Имаш правото да решиш кое лично за теб е цен­но и няма значение дали някой ще се съгласи с теб. Обще­ствената стойност, от друга страна, се определя от обществения консенсус.

Ако вярваш, че работата ти има огромна стойност, но никой друг не мисли така, тогава работата ти има висока лична стойност, но ниска, или никаква, общест­вена стойност. Нека повторя тази ключова идея: дохо­дите ти зависят от стойността, която обществото определя на работата ти, а не от стойността, която ти определяш.

Ако искаш да генерираш доходи от собствените си усилия, трябва да създадеш обществена стойност. Ня­ма как да го избегнеш. Липса на обществена стойност означава липса на доходи. Ако уменията и усилията ти не са в синхрон със създаването на истинска обществе­на стойност, няма да успееш да генерираш доходи като съзидател.

Другото име за начина на мислене на съзидател е начин на мислене на изобилие, което означава, че богат­ството може да бъде създадено от идеи и действие. Личната ти облага е отражение на това каква общест­вена стойност си допринесъл. Ако искаш да изкарваш ви­соки доходи, трябва да допринесеш висока обществена стойност. Колкото по-голяма обществена стойност генерираш, толкова повече пари ще изкараш. От този начин на мислене всички печелят, защото като добавяш стойност към системата, и другите печелят от това.

С начина си на мислене на съзидател получаваш пари в замяна на обществената си служба. Парите, които из­карваш, са това, с което обществото ти казва: „В замя­на на стойностния ти принос ти се дава правото да вземеш съизмерима стойност от обществото, когато поискаш“. Красиво!


“ Личностно усъвършенстване за интелигентни хора“ Стив Павлина