Много хора, които са били малтретирани в детството, не разбират, не вярват и не очакват да се отнасят към тях с любов. Познавали са единствено критиката, пренебрежението и жестокостта.
Затова не е чудно, че са продължили да се отнасят зле към себе си като възрастни.
Израснали са с убеждението, че страданието е нещо нормално, затова се отнасят към добротата с подозрение.
Самонаказанието е продукт на вината.
Такива хора живеят с мисълта: “Аз съм лош и заслужавам наказание.” Тази вина се дължи на смътното усещане, че някъде дълбоко в себе си са “дефектни” и недостойни. Някои свързват това чувство с конкретни неща, а други по принцип вярват, че “аз съм лош и всеки, който ме погледне, го знае”.
Самонаказанието се проявява по различни начини:
- Поставяме себе си на последно място.
- Не съставяме, не започваме и не довършваме плановете си.
- Моделът на мъченика/жертвата.
- Разхищаване на средства и възможности.
- Продължаване на неподходяща връзка.
- Негативни изказвания за себе си.
- Лошо отношение към тялото.
- Скъперническо отношение към себе си.
- Твърде много се стараем да у годим на другите.
Върчу, Дорийн – Щях да променя живота си, ако имах повече време