От усещането към представата

От усещането към представата


Основи на зрението

Зрението започва със светлината, която преминава през предпазната обвивка на окото. Тази обвивка, роговицата, е прозрачен пласт, който предпазва окото. Светлината след това преминава през зеницата, отвора в центъра на ириса; след това през лещата и стъкловидното тяло. Лещата е прозрачна мембрана, разположена зад ириса. Тя може да се свива или отпуска, за да позволи на човек да вижда обекти, които са близо или далеч. Стъкловидното тяло е подобно на гел вещество, което изпълва по-голямата част на окото. Основната му роля е да осигурява опора за окото.

Този процес води до рефракция – промяна в посоката и скоростта – на светлината, навлизаща в окото. Рефрактираната светлина се фокусира върху ретината – мрежа от неврони, простираща се по по-голямата задна (постериорна) повърхност на окото.

Ретината е мястото, където електромагнитната светлинна енергия се „конвертира“, т.е. превръща, в нервни електрохимични импулси (Blake, 2000). Макар че е дебела само колкото дебелината на страницата, която четете, ретината въпреки това се състои от три основни пласта нервна тъкан.


Първият пласт – най-близо до предната, гледаща напред повърхност на окото – е пластът на ганглийните клетки, чиито аксони изграждат зрителния нерв.

Вторият пласт се състои от три типа интерневронни клетки. Амакринните клетки и хоризонталните клетки осъществяват единични латерални връзки между съседните области на ретината в средния пласт от клетки.

Третият пласт на ретината съдържа фоторецепторите, които конвертират светлинната в електрохимична енергия. Тя след това може да се предаде от невроните към мозъка. Преносът помага на окото да открива зрителна стимулация.


Иронията е, че фоторецепторните клетки са клетките на ретината, които са най-далече от източника на светлина. Светлината трябва да премине първо през другите два пласта. Съобщенията след това се предават към предната част на окото, преди да тръгнат към мозъка.

Има два типа фоторецептори. Пръчиците са дълги и тънки фоторецепторни клетки. Те са по-силно концентрирани в периферията на ретината, отколкото във фовеята, където зрението е по-остро.


Колбичките са къси и дебели фоторецептори. Те са по-силно концентрирани във фовеята, отколкото в периферията. Фовеята е малка, тънка зона на ретината – с размера на главата на топлийка, – която е най-пряко разположена на линията на зрението.

В действителност, когато погледнете право към даден обект, очите ви се въртят така, че образът да попадне директно върху фовеята. Зрителното рецептивно поле на фовеята е приблизително колкото размера на гроздово зърно, държано на една ръка разстояние.


Всяко око съдържа приблизително 120 милиона пръчици и 8 милиона колбички. Пръчиците и колбичките се различават не само по форма, но и по състав, местоположение и реакции на светлината.

В тези два вида клетки има фотопигменти – химически вещества, които реагират на светлината.

Фотопигментите започват сложния процес на конвертиране, който трансформира физическата електромагнитна енергия в електрохимични нервни импулси, които може да се разберат от мозъка.
Пръчиците, колбичките и фотопигментите в тях не могат да свършат работата си, ако не бяха свързани по някакъв начин с мозъка.


Неврохимичните съобщения, преработвани от пръчиците и колбичките в ретината, пътуват през биполярните клетки към ганглийните клетки.

Зрителните нерви за двете очи се събират в основата на мозъка, за да образуват зрителната хиазма.

Тук ганглийните клетки от вътрешната, или назалната, част на ретината – тази част, която е по-близо до носа ви, – пресичат зрителната хиазма, за да отидат в противоположната хемисфера на мозъка.

По този начин съобщението, изпратено към мозъка ви, е буквално с краката нагоре и отзад напред.

След като се обърнат през зрителната хиазма, ганглийните клетки отиват в таламуса. От там невроните пренасят информацията към първичната зрителна кора в окципиталния дял на мозъка. Зрителната кора съдържа няколко преработващи зони. Всяка от тях борави с различен вид зрителна информация по отношение на интензитет и качество, включително цвят, местоположение, дълбочина, модел и форма.


Робърт Дж. Стърнбърг – КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ