Последният компонент на холотропната терапия – фокусираната работа върху тялото – се използва само когато е уместно. Много сеанси са с гладък ход и при тях не са необходими никакви интервенции. В някои от тях хипервентилацията не задейства никакви трудни емоции или неприятни физически прояви и води до прогресивна релаксация и до чувства с екстазна природа.
В други се развива емоционален и психосоматичен дистрес, но продължаващото холотропно дишане съвсем автоматично носи добро разрешаване и интегриране на сеанса.
Има само няколко ситуации, когато фокусираната работа върху тялото е необходима на ранните етапи на холотропните сеанси.
Най-важната от тях това е ситуацията, в която основният блокаж е в областта на гърлото и достига такава степен, че пречи на понататъшното холотропно дишане.
От време на време работата върху тялото с цел отреагиране може да се използва тогава, когато интензивността на реакцията – спазми, физическа болка или тревожност – достига до такава степен, че пациентът не е способен или не желае да продължи, освен ако дискомфортът не се редуцира. В редки случаи е полезно този подход да се използва тогава, когато пациентът представя сериозни проблеми пред терапевтите или другите участници в групата, защото е твърде възбуден или твърде дълбоко ангажиран в преживяването.
Основната индикация за използването на фокусираната работа върху тялото обаче е ситуацията в края на сеанса (обикновено след час и половина или два часа) при онези лица, при които холотропното дишане и музиката не са довели до пълно разрешаване.
По това време терапевтът трябва да се консултира с пациента и да открие дали има остатъчен дискомфорт и каква е неговата природа. Работата върху такива проблеми е желателна, защото води сеанса до по-ясно разрешаване и до по-добра интеграция, но в никакъв случай не е задължителна.
Във всеки случай остатъчните симптоми обикновено изчезват с течение на времето.
Основният принцип на фокусираната работа върху тялото в края на холотропните сеанси е да се екстериоризират различните форми на физически дискомфорт, свързан с емоционалния дистрес, като насоките се вземат от тялото на пациента.
Каквато и да е природата и локализацията на проблема, от пациента се иска да акцентира симптома.
Например, ако проблемът е главоболие или болки във врата, те често могат да се интензифицират чрез заемане на определена фокусирана поза на главата, гримасничене или напрягане на вратните мускули.
Дискомфортът в таза може да се преувеличи чрез повдигането му и напрягането на коремните мускули (позата „мост” в хата йога) или чрез опитите да се задържат двата крака заедно, докато някой се опитва да разтвори коленете.
По същия начин, когато има прекалено много енергия или спазми в ръцете, това може преднамерено да се акцентира и напрежението да се увеличи още повече чрез външна интервенция, например стабилното дърпане от „мексиканската борба с ръце”. Същият общ принцип се прилага във всяка друга област на тялото.
Докато представеният проблем се акцентира и напрежението в областта се поддържа, на останалата част от тялото се позволява да изразява това, което тя спонтанно е склонна да върши. Важно е пациентът (или терапевтът) да не се опитва да преценява какво става или да го променя. Същевременно може да е полезно да се използват определени интервенции, които подпомагат, задълбочават и интензифицират процеса. Тук спадат например масажът или пресурата в областите, които са напрегнати или болезнени, или предлагането на специфични съпротиви, които засилват съществуващото напрежение като това, което споменах по-рано във връзка с маневрите за освобождаване на напрежението в таза или в ръцете.
Сред реакциите, които могат спонтанно да се появяват при тези обстоятелства, са силният тремор, гримасниченето, кашлянето, гаденето, повръщането, различни движения и широк спектър от звуци, които включват крещене, бебешко говорене, животински гласове, говорене на непознати езици или такива, които пациентът не знае, шаманско пеене и много други.
Тази дейност трябва да се насърчава и продължава, докато емоционалният и психомоторният дискомфорт не изчезне и пациентът не се почувства отпуснат и облекчен.
Друг важен аспект на работата върху тялото в холотропната терапия е използването на подкрепящ физически контакт.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф