В по-дълбоките холотропни състояния човек обикновено се натъква на много механизми на терапевтична промяна, които са изцяло нови и още не са били открити и признати от традиционната психиатрия.
НСС със сигурност променят драматично взаимоотношението между съзнателната и несъзнаваната динамика на психиката.
Те имат тенденцията да намаляват защитите и психологическите съпротиви. При тези обстоятелства човек в повечето случаи наблюдава не само подобрено възпроизвеждане на потиснати спомени, но и сложно повторно преживяване на емоционално значими събития от миналото, появяващи се в пълна възрастова регресия. Несъзнаваният материал освен това може да се появява под формата на различни символни преживявания, които имат сходна структура със сънищата и могат да се „дешифрират” чрез техниките на Фройдовата интерпретация на сънищата. Появата на това иначе недостъпно съдържание от индивидуалното несъзнавано често се свързва с богати емоционални и интелектуални прозрения за природата на психопатологичните симптоми и изкривявания на междуличностните отношения на пациента.
Терапевтичният потенциал на повторното преживяване на емоционално релевантните епизоди от детството включва няколко важни елемента.
Психопатологията, изглежда, извлича динамичната си сила от дълбоките резервоари на натрупана емоционална и физическа енергия.
Традиционно такова освобождаване е известно като отреагиране, ако е свързано с конкретно биографично съдържание.
Разтоварването на по-генерализирано емоционално и физическо напрежение обикновено се нарича катарзис.
Отреагирането и катарзисът заслужават кратко обсъждане в този контекст, защото тяхната роля в психотерапията трябва да се преоцени из основи, имайки предвид наблюденията както от психеделичната, така и от холотропната терапия.
Механизмът на отреагирането е описан от Фройд и Бройер и играе изключително важна роля в ранните разсъждения на Фройд за произхода и терапията на психоневрозата и особено на хистерията. В първоначалния му модел бъдещият невротик е преживял в детството травмиращи ситуации при обстоятелства, които не са позволявали периферно освобождаване на емоционалната енергия, генерирана от травмата Това е довело до складиране на натрупани емоции или „ефект на задръстване”.
Следователно целта на терапията е да се изведе изтласканият спомен в съзнанието в безопасна ситуация, подпомагайки закъснялото освобождаване на афекта.
По-късно Фройд изоставя тази концепция в полза на други механизми и особено на анализата на преноса. Под негово влияние традиционната психотерапия не разглежда отреагирането като механизъм, който е способен да води до постоянни терапевтични промени. Същевременно обаче съществува общо съгласие, че техниките на отреагирането са предпочитаният метод при справянето с емоционални трудности, дължащи се на една-единствена масивна психотравма, например военните неврози или други типове емоционални травматични разстройства.
За да е напълно ефективно отреагирането, терапевтът трябва да насърчава пълното му развитие. Това често води далеч отвъд биографичните травми с психологическа природа до спомени за животозастрашаващи физически събития (детски пневмонии, дифтерия, операции, наранявания или полуудавяне). различни аспекти на биологичното раждане и дори до преживявания от минали животи и други явления от трансперсоналната област.
Отреагирането може да приема много драматични форми и да води до временна загуба на контрол, силно повръщане, многократно задавяне, моментна загуба на съзнание (припадък) и други впечатляващи прояви.
Макар да има съществена роля в холотропната терапия, отреагирането е само един от многото ефективни механизми, които допринасят за терапевтичните промени Дори на равнището на биографичните травми съществуват важни допълнителни фактори.
Лице, което преживява пълна регресия до времето в детството, когато е била нанесена определена травма, буквално отново става бебе или дете. Това включва съответния телесен образ, примитивните емоции и наивното възприятие и разбиране на света. В същото време той има достъп до зрелия концептуален свят на възрастния. Тази ситуация създава възможност да се интегрират травмиращите събития чрез освобождаването на техния енергиен заряд, те да се осъзнаят напълно и да се оценят от гледната точка на възрастния.
Интересен въпрос по отношение на повторното преживяване на детските травми е защо повторното преживяване на болезнена ситуация от миналото би трябвало да е терапевтично или дори защо да не е по-скоро травматично, отколкото изцеляващо?
Много вероятно е в ситуациите от този вид оригиналното травмиращо събитие да не е било напълно преживяно по времето, когато се е случило. Масивният психичен шок може да води някои хора до загуба на съзнание и припадък. Възможно е да се мисли, че някои по-малко драматични обстоятелства биха могли да водят до ситуация, в която човекът „изключва” преживяването частично, а не цялостно. В резултат то не може да се „смели”психологически и да се интегрира, така че остава в психиката като дисоцииран чужд елемент. Когато след години се появи от несъзнаваното по време на психеделична или холотропна терапия, това не е повторно преживяване на станалото, а е по-скоро първото пълно преживяване на събитието, което създава възможност то да се завърши и да се интегрира.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф