Трансперсоналните измерения на психиката

Трансперсоналните измерения на психиката


За емпиричната секвенция смърт — прераждане е типич­но и това, че тя открива достъп до сферата на трансбиогра­фичното в човешката психика, т. е. онова, чието най-добро определение би било трансперсонално. С други думи, пери­наталното ниво на несъзнаваното е свързващото звено меж­ду биографичната и трансперсоналната сфера или между индивидуалното и колективното несъзнавано.

В повечето случаи трансперсоналните преживявания са предшествани от драматичната среща с раждането и смъртта.

Но има и една важна алтернатива: понякога е възможен директен ем­пиричен достъп до най-различни трансперсонални елемен­ти и теми, без да се минава през перинаталното ниво. Об­щият знаменател на сложните и разклонени трансперсонал­ни феномени е усещането на субекта, че съзнанието му се е разширило отвъд обичайните граници на егото и е преодо­ляло време — пространствените ограничения.

Когато сме в ординерните или „нормални” състояния на съзнанието, ние се изживяваме в рамките на физическо­то тяло (образът на тялото); нашите възприятия на окол­ната среда са ограничени от обхвата на сетивата ни. И вът­решното (интероцепция), и външното възприятие (ексте­роцепция) се движат в обичайните граници на времето и пространството. При „нормални” обстоятелства можем да преживеем реално и с всички свои сетива единствено съби­тията, ставащи в настоящия миг и в непосредственото ни обкръжение. Можем да си припомним събития от минало­то, можем да предвидим или просто да фантазираме за бъ­дещите, но не и да преживеем директно миналото и бъде­щето. Когато обаче става дума за трансперсонални прежи­вявания, постигнати в психеделичен сеанс, самонаблюде­ние – чрез нефармакологични емпирични техники или спон­танно, поне едно от горните ограничения отпада.

Въз основа на казаното бихме могли да определим ТПП като емпирична експанзия или разширяване на съзнание­то, надхвърлящо обичайните граници на тялото и егото, как­то и време — пространствените ограничения. Тези преживя­вания обхващат изключително богат спектър от феномени, проявяващи се на различни нива на реалността. В известен смисъл този спектър е съизмерим със самото съществува­ние. Но преди да продължим дискусията, бих искал да въве­да два нови термина, обяснени и обсъдени по-подробно във втората част на книгата (с. 288). Те са свързани с двата взаимно допълващи се модуса на съзнанието, в които мо­жем да опознаваме емпирично себе си и света.

Под хилотропен или материално — ориентиран модус на съзнанието разбирам нормалното обичайно възприемане на консенсусната реалност. Холотропният модус на съзна­нието, в който съзнанието се стреми да обхване съществу­ванието като цяло, е характерен за някои неординерни пси­хологически състояния от типа на медитация, както и мис­тични или психеделични преживявания. Той се наблюдава и в много спонтанни епизоди, които съвременната психи­атрия определя като психотични.

В хилотропния модус на съзнанието преживяваме само една ограничена и специфична част от феноменалния свят или консенсусната реалност в поредица от отделни мигове. Естеството и мащабите на този емпиричен фрагмент от ре­алността се определят от време — пространствените ни коор­динати във феноменалния свят, от анатомичните и физио­логичните несъвършенства на нашите сетива, както и от физическите характеристики на околната среда.

В холотропния модус на съзнанието става възможно да се усвоят и всички останали аспекти на съществуванието. Това означава достъп не само до личната биологична, фи­зиологична, социална, расова и духовна история плюс миналото, настоящето и бъдещето на феноменалния свят ка­то цяло, но и до много други нива и сфери на реалността, описани от великите мистични традиции на света.

И финото, и каузалното ниво могат да се разделят на две поднива – долно и горно.

С долното фино или астрал­но-психично ниво са свързани явленията, традиционно оп­ределяни като извънтелесни (или парасоматични) прежи­вявания, астрални пътешествия, окултни и психични фено­мени (ясновидство, психокинеза), аура и дру­ги подобни. Горното фино ниво обхваща архетипните обра­зи на божества, духове — покровители, ангели-хранители, както и преживяванията, известни като вдъхновение свише, оза­рение, просветление (зрително и звуково) и др.

Долното каузално ниво е сферата на савикалпа самадхи, пълното и окончателно опознаване на Бога като Създа­тел на всички сфери, при което може да се „чуе” светлината на биджа мантра, източникът на всички индивидуализи­рани божества.

Горното каузално ниво отговаря на нирви­калпа самадхи, т. е. постигането на максимална трансцен­дентност и излъчването на безкрайно сияние. На това ниво вече няма субект и обект, аз или бог, остава само необреме­неното от форма съзнание – такова, каквото е. На нивото на Абсолюта съзнанието се пробужда в своя изконен вид субстанциален и за цялото съществувание – грубо-матери­ално, фино и каузално.

В общи линии данните от съвременните изследвания на съзнанието предлагат достатъчно доказателства в подк­репа на едно подобно схващане за реалността.

В известен смисъл пълното преизживяване на събития от детството и раждането (в сравнение с обикновените спо­мени) би могло да се тълкува и като преодоляване на вре­мето и пространството. Когато става дума за секвенции от най-ранното детство или по-късни житейски етапи или мъ­чителното промъкване през родилния канал, субектът не реконструира тези събития чрез паметта, съхранена в него­вата нервна система, а действително се свързва пряко с прос­транствените и времевите координати на визираните съ­бития. Всичко това напомня онази добре позната от науч­ната фантастика ситуация – с астронавтите, които кацат на планета със силно гравитационно поле, преживяват т. нар. „срив във време — пространството” {time-space loops) и започват да живеят едновременно в две паралелни време-пространствени рамки, в следствие на което могат да се срещат със самите себе си в различни отрязъци от собстве­ното си минало.

Пълното преизживяване на събития от миналото по­някога се съпътства от емпирична идентификация с прота­гониста (т. е. агресора), което му придава специфична тран­сперсонална окраска. Преизживяването на отделни стадии от раждането може да се изрази не само в пълна емпирич­на идентификация с майката, но и в достъп до ситуации, протичащи в различни части на света и различни истори­чески епохи, т. е. събития, случили се с други хора, които са изпаднали в подобно емоционално състояние и са изпита­ли сходни физически усещания.


Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф