За емпиричната секвенция смърт — прераждане е типично и това, че тя открива достъп до сферата на трансбиографичното в човешката психика, т. е. онова, чието най-добро определение би било трансперсонално. С други думи, перинаталното ниво на несъзнаваното е свързващото звено между биографичната и трансперсоналната сфера или между индивидуалното и колективното несъзнавано.
В повечето случаи трансперсоналните преживявания са предшествани от драматичната среща с раждането и смъртта.
Но има и една важна алтернатива: понякога е възможен директен емпиричен достъп до най-различни трансперсонални елементи и теми, без да се минава през перинаталното ниво. Общият знаменател на сложните и разклонени трансперсонални феномени е усещането на субекта, че съзнанието му се е разширило отвъд обичайните граници на егото и е преодоляло време — пространствените ограничения.
Когато сме в ординерните или „нормални” състояния на съзнанието, ние се изживяваме в рамките на физическото тяло (образът на тялото); нашите възприятия на околната среда са ограничени от обхвата на сетивата ни. И вътрешното (интероцепция), и външното възприятие (екстероцепция) се движат в обичайните граници на времето и пространството. При „нормални” обстоятелства можем да преживеем реално и с всички свои сетива единствено събитията, ставащи в настоящия миг и в непосредственото ни обкръжение. Можем да си припомним събития от миналото, можем да предвидим или просто да фантазираме за бъдещите, но не и да преживеем директно миналото и бъдещето. Когато обаче става дума за трансперсонални преживявания, постигнати в психеделичен сеанс, самонаблюдение – чрез нефармакологични емпирични техники или спонтанно, поне едно от горните ограничения отпада.
Въз основа на казаното бихме могли да определим ТПП като емпирична експанзия или разширяване на съзнанието, надхвърлящо обичайните граници на тялото и егото, както и време — пространствените ограничения. Тези преживявания обхващат изключително богат спектър от феномени, проявяващи се на различни нива на реалността. В известен смисъл този спектър е съизмерим със самото съществувание. Но преди да продължим дискусията, бих искал да въведа два нови термина, обяснени и обсъдени по-подробно във втората част на книгата (с. 288). Те са свързани с двата взаимно допълващи се модуса на съзнанието, в които можем да опознаваме емпирично себе си и света.
Под хилотропен или материално — ориентиран модус на съзнанието разбирам нормалното обичайно възприемане на консенсусната реалност. Холотропният модус на съзнанието, в който съзнанието се стреми да обхване съществуванието като цяло, е характерен за някои неординерни психологически състояния от типа на медитация, както и мистични или психеделични преживявания. Той се наблюдава и в много спонтанни епизоди, които съвременната психиатрия определя като психотични.
В хилотропния модус на съзнанието преживяваме само една ограничена и специфична част от феноменалния свят или консенсусната реалност в поредица от отделни мигове. Естеството и мащабите на този емпиричен фрагмент от реалността се определят от време — пространствените ни координати във феноменалния свят, от анатомичните и физиологичните несъвършенства на нашите сетива, както и от физическите характеристики на околната среда.
В холотропния модус на съзнанието става възможно да се усвоят и всички останали аспекти на съществуванието. Това означава достъп не само до личната биологична, физиологична, социална, расова и духовна история плюс миналото, настоящето и бъдещето на феноменалния свят като цяло, но и до много други нива и сфери на реалността, описани от великите мистични традиции на света.
И финото, и каузалното ниво могат да се разделят на две поднива – долно и горно.
С долното фино или астрално-психично ниво са свързани явленията, традиционно определяни като извънтелесни (или парасоматични) преживявания, астрални пътешествия, окултни и психични феномени (ясновидство, психокинеза), аура и други подобни. Горното фино ниво обхваща архетипните образи на божества, духове — покровители, ангели-хранители, както и преживяванията, известни като вдъхновение свише, озарение, просветление (зрително и звуково) и др.
Долното каузално ниво е сферата на савикалпа самадхи, пълното и окончателно опознаване на Бога като Създател на всички сфери, при което може да се „чуе” светлината на биджа мантра, източникът на всички индивидуализирани божества.
Горното каузално ниво отговаря на нирвикалпа самадхи, т. е. постигането на максимална трансцендентност и излъчването на безкрайно сияние. На това ниво вече няма субект и обект, аз или бог, остава само необремененото от форма съзнание – такова, каквото е. На нивото на Абсолюта съзнанието се пробужда в своя изконен вид субстанциален и за цялото съществувание – грубо-материално, фино и каузално.
В общи линии данните от съвременните изследвания на съзнанието предлагат достатъчно доказателства в подкрепа на едно подобно схващане за реалността.
В известен смисъл пълното преизживяване на събития от детството и раждането (в сравнение с обикновените спомени) би могло да се тълкува и като преодоляване на времето и пространството. Когато става дума за секвенции от най-ранното детство или по-късни житейски етапи или мъчителното промъкване през родилния канал, субектът не реконструира тези събития чрез паметта, съхранена в неговата нервна система, а действително се свързва пряко с пространствените и времевите координати на визираните събития. Всичко това напомня онази добре позната от научната фантастика ситуация – с астронавтите, които кацат на планета със силно гравитационно поле, преживяват т. нар. „срив във време — пространството” {time-space loops) и започват да живеят едновременно в две паралелни време-пространствени рамки, в следствие на което могат да се срещат със самите себе си в различни отрязъци от собственото си минало.
Пълното преизживяване на събития от миналото понякога се съпътства от емпирична идентификация с протагониста (т. е. агресора), което му придава специфична трансперсонална окраска. Преизживяването на отделни стадии от раждането може да се изрази не само в пълна емпирична идентификация с майката, но и в достъп до ситуации, протичащи в различни части на света и различни исторически епохи, т. е. събития, случили се с други хора, които са изпаднали в подобно емоционално състояние и са изпитали сходни физически усещания.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф