Основните елементи на холотропната терапия са използване на хипервентилация, музика и работа върху тялото.
Принципите на холотропната терапия са много прости.
През подготвителния период, предшестващ емпиричните сеанси, пациентите се запознават с разширената картография на психиката, която включва нивото на биографичните спомени, елементите на процеса умиране и прераждане и спектъра на трансперсоналните преживявания.
Много ясно им се обяснява, че всяко от тези преживявания е абсолютно естествено и че при тези обстоятелства те се появяват във всяка група от случайно избрани хора.
Във вербалните подходи към психотерапията съпротивите приемат формата на емоционални и дори психосоматични защити, както ясно е показано от Вилхелм Райх (Reich 1949) в неговата концепция за „бронирането на характера”.
Новите преживелищни техники могат ефективно да преодоляват емоционалните и психосоматичните блокажи, така че те да престанат да представляват проблем.
Тези техники са в състояние да дават достъп до области на преживяванията, за които културата ни не разполага с адекватна концептуална рамка.
По тази причина когнитивната подготовка, която включва обсъждане на новата всеобхватна картография на психиката, е много важна част от холотропната процедура. Няма съмнение, че те представляват истински прояви на психиката, които не изискват никакво програмиране.
Освен това е важно да се осъзнае, че на подготвителния етап пациентите практически научават за целия спектър от възможни човешки преживявания. Тъй като действителното им преживяване в холотропния сеанс представлява само малък и много селективен фрагмент от обсъденото преди това, този избор трябва да има съществени лични детерминанти. Макар че опасността от „индокринация” изглежда минимална, навлизането в сеанса без необходимата информация и предупреждение понякога е сериозен недостатък и пречка, имайки предвид силното ни културно програмиране срещу такива преживявания.
Друга важна част от подготовката се фокусира върху техническите аспекти на процеса.
От пациента се иска да прекара целия сеанс в легнало положение със затворени очи, фокусиран върху емоционалните и психосоматичните процеси, причинени от холотропното дишане и музиката, и да им се подчини с пълно доверие и без да ги преценява.
Подготовката включва и обсъждане на определени важни правила на процедурата и на принципите на работата върху тялото. Когато подготовката е обхванала адекватно всички представени по-горе моменти, терапевтът може да насрочи експерименталния сеанс.
Важно изискване и необходима предпоставка за холотропната терапия е правилната обстановка.
Стаята трябва да е достатъчно голяма, за да могат половината от участниците да легнат и да разполагат с достатъчно място около себе си. Тя трябва да се намира на място, което е достатъчно изолирано от всякакви разсейващи външни влияния и на свой ред да позволява силен шум без никакви ограничения. Това включва възможността за използване на висока музика и даване на участниците на свобода за пълно гласово изразяване, ако е необходимо.
Подът трябва да е покрит или да има матраци и достатъчен брой възглавници, столници и други меки материали. Изглежда, най-добре е сеансите да се провеждат в полузатъмнена стая или да се използват капаци за очите. Много хора установяват, че ярката светлина в стаята ги притеснява и пречи на преживяването им. Адекватното количество книжни носни кърпи, салфетки, кофи или найлонови торбички за онези, които могат да започнат да повръщат, защото им се гади, са незаменими вещи в стаята за холотропна терапия.
Пациентите трябва да дойдат за сеанса, облечени във всекидневни и удобни дрехи. Важно е да се свали всичко, което може да пречи на дишането и на вътрешния процес. Това включва очилата и контактните лещи, изкуствените зъби, тежките обици, гривни и огърлици, сутиените, коланите и часовниците.
Холотропната терапия може да включва драматични преживявания, придружени от силен емоционален и физически стрес. Опасно е да се провеждат сеанси с пациенти, които наскоро са претърпели операции или нараняване и хирургичните им рани все още не са напълно зараснали
Друго важно противопоказание е бременността, особено ако е по-напреднала.
Участието в сеансите отправя емоционални и физически изисквания към организма Отслабените и изтощените от сериозна болест пациенти трябва да се изключат от участие. Инфекциозните болести заслужават специално споменаване в този контекст, защото кашлянето, храченето и повръщането, които са често срещани в Емпиричната работа, са сред най-често срещаните пътища за пренасяне на бактериите и могат да поставят останалите участници на сериозен риск.
Изглежда полезно сеансът по холотропна терапия да се започва с кратък период на медитация и релаксация. Обикновено искаме от пациентите да заемат поза, при която краката и ръцете са отделени от тялото, а дланите сочат към тавана. Това е физически израз на основната нагласа, с която човек трябва да подхожда към преживяването: откритост, възприемчивост и приемане. Кръстосването на краката и ръцете обикновено изразява съпротива или резервираност. Ако пациентът има техника за релаксация, която е била ефективна в миналото, е възможно просто да му се позволи да я използва за кратко.
Друга възможност е терапевтът да ръководи релаксацията чрез последователно споменаване на различни части на тялото, започвайки с краката и движейки се постепенно нагоре към бедрата, ханша, коремните мускули, кръста, дългите мускули по гърба, гърдите, раменете, ръцете и дланите, гърлото и врата, челюстите и лицевите мускули към челото и най-накрая до скалпа. По време на тази процедура пациентът се опитва да отпусне отделните части на тялото така, както се споменават. Областите, които са достатъчно отпуснати, в повечето случаи не представляват никакъв проблем и могат да се повлияват директно. Там, където пациентът изпитва силно мускулно напрежение, това нерядко е невъзможно. В този случай понякога е полезно първо да се засили напрежението, да се задържи за момент и после да се остави да си отиде.
Когато тялото е отпуснато (доколкото позволяват обстоятелствата), следващата задача е да се успокои психиката и да се генерира нагласа, която е оптимална за преживяването.
На този етап предлагаме на пациентите да насочат вниманието и съзнанието си колкото може повече към настоящия момент и място – към „тук и сега”. Те трябва да се опитат да оставят зад гърба си всички спомени от миналото: какво се е случило при предишното им себеизследване с други техники или в предходните сеанси по холотропна терапия, какво са чули за процедурата от други хора, какво им се е случило по-рано през деня или в по-отдалеченото минало и дори какво им е било казано при подготовката с изключение на конкретните инструкции за сеанса.
По същия начин те трябва да се откажат от мисли за бъдещето и особено от всякакви планове за самия сеанс. Ние насърчаваме пациентите да се откажат да идват на сеансите с конкретни идеи за темите, по които биха искали да работят, с представи за това, какъв ще е сеансът, какво биха искали да изпитат или да избегнат. Природата на холотропната (и на психеделичната) терапия е такава, че самият процес автоматично избира във всеки сеанс материала, който е емоционално най-релевантен по това време.
Паралелна процедура би трябвало да се осъществява по това време и у терапевта (или терапевтите, ако това е групов сеанс) Подобно на пациента, терапевтът трябва да изчисти съзнанието си от ангажираността с миналото и от фантазиите за бъдещето. Важно е да няма абсолютно никакви очаквания или планове за сеанса.
Последната част от въведението – след физическата релаксация и умствената подготовка – включва специфични предложения за преживелищния процес.
От пациентите сега се иска да се фокусират върху дишането и да влязат в контакт с неговия естествен ритъм, като – на първо място – не се опитват да го променят. На този етап понякога е полезно пациентът практически да си представи дъха като облак от светлина и умствено да го последва по целия път до таза, краката и стъпалата и обратно. Може да си представи как, когато пътува надолу и нагоре по тялото, дъхът създава чувство за открито пространство и изпълва всяка клетка на тялото със светлина.
След това се предлага да се увеличи честотата на ритъма и пациентът да започне да диша по-пълно и по-ефективно от обикновено. Конкретните подробности на процеса, например честотата и дълбочината на дишането, използването на ноздрите или устата като дихателен път, както и ангажирането на горните части на белите дробове или областта на диафрагмата и корема, са оставени на организмичната интуиция на пациента.
От време на време се случва пациентът да забрави да хипервентилира или да се потапя в преживяването и да задържа дъха си. Ако терапевтът иска да му напомни, че дишането трябва да е по-ефективно, това следва да се направи невербално чрез нежно докосване по рамото, гърдите или корема. По време на сеансите говоренето по принцип не се препоръчва с изключение на случайни думи или прости изречения.
Ударението в холотропната терапия е върху дълбокото емоционално и психосоматично преживяване.
Терапевтичният резултат от сеансите нерядко е обратно пропорционален на количеството външна намеса.
Някои от най-продуктивните преживявания са тези, в които пациентът е направил всичко сам.
На нас ни допада комбинирането на холотропната работа с рисуването на мандали така, както е било разработено от Джоан Келог – психоложка и арттерапевт, която участва в проекта по психеделична терапия в Психиатричния изследователски център на Мериленд (Kellogg 1977).
Процедурата е много проста: пациентът получава няколко молива или флумастри и голям лист хартия с очертания на кръг и е помолен да го запълни по начин, който му изглежда подходящ. Може да е просто комбинация от цветове, абстрактна композиция с геометрични форми или повече или по-малко сложно фигуративно рисуване.
Приключението да откриеш себе се – Станислав Гроф