И боря се, душа във себе си
мръсника
О, участ тежка ми се падна!
Страхувам се от грешка —
дано не се окаже
Че задушавам не другото ми
„Аз“ В. Висоцки
Особено внимание би следвало да се обърне на любовта към танците. Имайки, меко казано, малко практическо значение в семейния живот, умението да се танцува има важно ритуално значение. Танцът е задължителна част от брачния ритуал на много животни, включително и на приматите. Нетанцуващият не демонстрира ритуално-брачно поведение и от първобитна гледна точка не е полово зрял.
В първобитното общество омегите са били най-безропотни и са се трудили повече от всички…
В тази „обърнатост“ на изискванията на инстинкта и на разума се крие и главната причина за затрудненията на високообразованите хора в търсенето на съпруг. Прието е да се смята, че причината за това е в завишените изисквания.
Но сами по себе си тези изисквания могат и да не са толкова високи, за сметка на това обаче те са твърде противоречиви — сърцето иска това, което разумът справедливо отхвърля, а желанията на разума съвсем не удовлетворяват сърцето.
На практика такива качества като добрина, порядъчност, честност, уважение към другите, тактичност и съвестност, които с основание се признават за характерни черти признаци на културния и порядъчен
човек и добрия съпруг, от първобитна гледна точка са признаци на нисък ранг в йерархията!!!
В контекста на тези разсъждения неволно се прокрадва мисълта, че отминалата практика за сключване на брак по усмотрение на родителите не е чак толкова лоша, въпреки очевидните й недостатъци.
Разбира се, в условията на днешния култ към любовта е много глупаво да се настоява за нейното възраждане и освен бурни протести и ураган от насмешки, нищо друго не може да предизвика. Пък и изобщо не мога да си представя как в наше време може да се реализира нещо подобно.
Защото всъщност става въпрос за следното:
избирайки партньор за своите деца, родителите, дори и да взимат под внимание своите собствени интереси, оценяват претендентите най-вече от цивилизационни позиции, осъществявайки по този начин самоселекцията на вида HOMO SAPIENS в посока ръст на нивото на култура и цивилизованост.
А доверявайки се на инстинктивния повик, човечеството бавно отстъпва назад към първобитните времена и според мен ние вече сме свидетели на някои от признаците на такова отстъпление.
Интелигентността, отзивчивостта, взаимоуважението излизат от мода, а от екрана и страниците се култивира сила и настойчивост, необузданост и невъздържаност в желанията. Да се приписва всичко това на влиянието на масовата култура, най-малкото е некоректно.
Масовата култура е обобщено отражение на природната култура на всички хора. Отслабването на горепосочения цивилизационен отбор има за първоначален резултат увеличение на примативността и на средния рангов потенциал, а на тази основа впоследствие и падането на нивото на културата. А там пък, току-виж, Айнщайн се окаже прав и в четвъртата (ако ли не още в третата) световна ще се бием с пръчки…
Накратко:
• Следването на инстинктите (т.е. на чувствата) при избора на брачен партньор е в противоречие със съвременния идеал за моногамен брак и не способства за селекцията на вида HOMO SAPIENS в посока увеличаване на нивото на алтруизма и културата;
• То обаче може да способства за ръста на средните физически показатели, което в частност е известно като акселерация
АНАТОЛИЙ ПРОТОПОПОВ – „ТРАКТАТ ЗА ЛЮБОВТА, КАК Я РАЗБИРА УЖАСНИЯ ДОСАДНИК“