Какво става с онези части от нас самите, които сме ампутирали или сме избрали да игнорираме?
Те формират онова, което Юнг нарича наша сянка.
За да се освободим от тази неудобна сянка, я проектираме извън себе си върху хората от същия пол. Виждаме в тях части от себе си, които не харесваме, удобно забравяйки, че те съществуват в нас. След като са били обусловени да потискат емоционалната и еротичната си природа, мъжете често агресивно проектират неприетите измерения на собствената си личност върху хомосексуалистите.
Тези проекции (като истински диапозитиви) са видими в страха и очарованието, които хомосексуализмът упражнява върху мъжете като цяло. Колкото повече хетеросексуалният отрича тялото и сърцето си, толкова по-вероятно е да мрази хомосексуалистите и да ги използва като жертвени овни.
Хомофобията и фактът, че обществото често приема хомосексуалността като патологично състояние, просто разкриват страха на мъжете от техните потиснати емоции и желания.
Проекцията на сянката освен това е недиференцирана -проектира се цялата сянка, включително най-отблъскващите й елементи.
Мъжете в нашето общество често очакват най-лошото от хомосексуалистите, готови са да ги обвиняват за всичко под слънцето. Това буди отвращение.
Вследствие на тази ситуация липсата на физическа привързаност от страна на бащата поражда друг страх у сина, макар че тук правилната дума не е „страх“, а „ужас“ – ужасът да бъдеш хомосексуалист.
В действителност всяко човешко същество изпитва еротичен импулс към другите от собствения си пол.
Той обяснява чувството на привързаност, приятелство и възхищение, което изпитваме към хората от собствения си пол. Страхуваме се обаче да признаем този аспект от себе си и вместо това предпочитаме да го проектираме върху хомосексуалистите. Правим грешката да объркваме мъжката идентичност с половата ориентация. Хомосексуалността на мъжа не го прави по-малко мъж от всяко почтено човешко същество, но културата ни все още сляпо продължава да отказва да признае това.
Страхът да бъдеш хомосексуалист е толкова дълбоко вкоренен в мъжете, толкова коварен и упорит, че в крайна сметка надвисва над всички приятелски връзки, които мъжете имат с други представители на собствения пол. Той отравя всяка възможност за мъжка еротика и пречи на много бащи да докосват синовете си.
Така мъжете са уловени в класическа дилема. В момента, в който той се приближи до царството на своята чувствителност, се намира конфронтирай с латентната си хомосексуалност, която е още по-мощна, защото цялата му потенциална чувственост е била заточена в нея. Ако използваме крайни термини, мъжът, който иска да възвърне физическите си сетива, няма друг избор, освен да стане хомосексуален или да рискува да бъда вземан за такъв от другите мъже, а понякога дори и от жени.
Изследване на хомосексуални колежани разкрива, че повечето от тях са много надарени и свръхчувствителни. Това според мен е изключително съществен момент: тези момчета са се обърнали към хомосексуалното поведение, защото са били неспособни да открият собствената си чувствителност, отразена в бащите им. Тъй като мъжете са били обусловени да потискат всеки открит израз на чувствителността си, синовете им не могат да се идентифицират с тях: те не откриват сходството, което е основата за цялата идентификация. Тези много надарени младежи не успяват да разпознаят себе си в традиционните роли, приписани на мъжете, и затова отхвърлят участието в социалните институции като брак и семейство.
Склонен съм да вярвам, че хомосексуалността при мъжете изразява потребност от здраво вкореняване в мъжкото, в онова, което е сходно на собственото Аз.
Може следователно да се каже, че тя изразява безсъзнателното търсене на бащата и на мъжката идентичност.
Хомосексуалистите не са различни от хетеросексуалните мъже – като хетеросексуалните те са синове, които все още се опитват да освободят телата си от хватката на майка си, или са мъже, на които е втръснало да живеят според диктата на общество, отричащо им достъп до физическите им сетива. Те са хулени от общество, което не може да измисли как се е получило така, че е произвело толкова много от тях, и въпреки това може би са в предните редици на борбата на мъжете за възвръщане на собствеността върху собствените им тела и сърца.
Отсъстващи бащи, изгубени синове – Ги Корно