Онова, което на пръв поглед изглежда незначителен и безобиден симптом, междувременно засегна шест милиона души в цяла Германия и по този начин се превърна в истинска епидемия. Tinnitus произхожда от латинското „tinnire” и означава „звън”, „пищене”. Често се превежда и като шумолене, бръмчене, камбанен звън, жужене, свистене, тропане, подсвиркване, дрънчене, звънтене и дори плач. По-голямата част от засегнатите страдат от този вътрешен шум, чувстват се смутено, а понякога и притеснено.
Според научната медицина причина за смущенията на повече от половината страдащи е външният шум. На практика при всички пациенти това е свързано с непреодолим стрес. В последна сметка шумът в ушите представлява поет навътре шум, засегнатите сами смущават себе си. Много неща показват, че смущаваните от външен „шум” не се отбраняват, а потискат собствената си агресивност. Вместо да подходят конструктивно към своя стрес и да посрещнат предизвикателствата външно, те са склонни да се справят с тях, като ги поемат в себе си. Затова не е чудно, че им се случват неприятности. Вътрешните звуци – както впрочем и всички симптоми – се възприемат като сигнали, които желаят да предадат някакво послание. Видът на посланието произхожда от вида на шумовете, които съдържат в себе си нещо предупредително – или поне изискващо внимание. Дрънчащият будилник ни изтръгва от съня, писъкът на сирената ни плаши, воят на шамандурите предупреждава като алармен звънец за приближаващата буря, а при потропването на вратата новодошлият се радва на прием и внимание. Подобни шумове може и да са неприятни, но винаги са смислени. Бученето на бурята, жуженето на пчелното ято или ръмженето на мечката наистина не обещават нищо добро, но са много полезни, ако се вслушаме в тях и приемем сериозно предупрежденията, прилагайки съответното поведение.
Страдащите от Tinnitus пациенти са натрупали в себе си стрес, който ги озвучава вътрешно и от непосредствена близост ги предупреждава за недоловените сигнали от дистанция. Онзи пункт от житейската история, в който започват вътрешните предупреждения, показва, че чашата е вече препълнена. Пациентите вече не могат да създадат в себе си тишината и така научават за собствената си потребност от покой. Вътрешен покой обаче се постига сама когато и външно е направено необходимото. В това отношение страдащите приличат на нашето модерно общество, което също прави тишината все по-невъзможна и конфронтира хората с нарастващ шум и стрес. Именно това предизвиква и нарастващата потребност от тишина. Нарастващият шум съответства на повишените шумове в ушите, където те се усещат далеч по-силно и не се измерват само в децибели. Ако страдащите от Tinnitus също са продукт на едно общество, което почти не познава тишината, симптомите им още повече ги принуждават първо да се оставят на шума и тогава да се научат как да го преодолеят. Преди да възникне нужда от алопатично справяне с шума, основната задача е да се вслушаме в онова, което той има да ни каже. Най-честото му изискване е да издигнем глас не само вътрешно, но и външно.
От една страна, пациентите добре са се приспособили към потребностите на обществото, но, от друга – твърде зле към потребностите на живота и неговите непрекъснато променящи се изисквания. Онзи стрес, който би могъл да предизвика или оживи жизнените сили, те са поели вътрешно и са се барикадирали в себе си при добре функциониращ външен живот. Тази ситуация често се придружава и от едновременния процес на съдова склероза. Втвърдяването и неприспособимостта към жизнените промени придобиват акустичен израз чрез определени шумове в ушите; към оживителния характер на шумовете спадат кухото дрънкане и скърцане на втвърденото и вцепенено остаряло.
Докато звуците изобразяват хармоничните трептения на енергията, шумовете се характеризират с нехармонично трептене. В този смисъл могат да се разграничат две групи пациенти: голямата група на сериозно засегнатите и по-малобройната на онези, които усещат Tinnitus като звук и могат да се справят с неговото присъствие. В случая съществен успех би било преминаването от първата група във втората – към което се стремят и повечето терапии.
Опитът показва, че лишеното от напрежение възприемане на шума от силната буря може да го превърне в почти приемлив звук, който дори да посочи пътя на някого. Отново се стремим да препратим вътрешното натрупване навън и да се справим с него именно там. Камбаните могат да предизвестяват буря в най-прекия смисъл на думата – навременното предупреждение за необходимостта от въвеждане на ред да пристигне с гръм и трясък. Една от най-съществените задачи на засегнатия е не само да открие собствената си позиция във външния хаос, но да я защити иде се съпротивлява на атакуващите го отвън затруднения. Към това се прибавя и обстоятелството, че множество пациенти с диагноза Tinnitus имат проблеми със запазване на равновесието. Равновесният център се намира в пирамидата на слепоочната кост, там, където е разположено и вътрешното ухо; той се инервира и от същия нерв, Statoacusticus. В последна сметка оттук се управляват всички мускули, които ни позволяват да приемем силата на земното притегляне в изправено положение. Допълнителните слухови проблеми се обясняват със завесата, която спускаме пред вътрешните шумове. Те показват сложността па темите чуване, ослушване и слушане, когато изцяло приемем външното и за вътрешното не остане място.
Главната задача не се състои само във възможно най-ефективното заглушаване на вътрешния смущаващ предавател – както впрочем смята поведенческата терапия, а напротив: във внимателното вслушване в онова, което той ни казва. Ако шумовете са подлудяващи, те могат да свидетелстват за собствената ни агресивност; ако смущават способността пи за концентрация, те намекват за проблеми, изискващи придьржане към същественото; преди всичко обаче те подсказват, че коренът е вътре в самите нас. Външният шум не е виновен, отговорността носи собственото ни общуване с него. Toй се приема навътре, при което се занемарява собственият вътрешен свят, респ. на шума се дава възможност да превърне утвърдения ни вътрешен ред в хаос. Оттук произлиза и задачата: на висок глас да си осигурим спокойствие от изнервящия външен свят, за да се научим да се ослушваме навътре в себе си. Интуицията желае повторното си съживяване като път към собствения порядък и собствената истина. Според натрупания опит карикатурата на нашия вътрешен глас – а именно Tinnitus – снижава своите крясъци в същата степен, в която успеем да се отърсим от външното и се насочим към вътрешното. Ако пациентът доброволно се приучи към вслушваме, вече не е необходимо да му се крещи. Смущаващият шум може да се превърне във „вътрешен глас” – много полезен като съветник и назидател. Пациентите, които са преодолели тази смяна на полярността, съобщават, че техните вътрешни гласове и тонове им служат не само като фини и благонадеждни инструменти, но и като вграден будилник, който ги възпира от обратното им потъване в безсъзнателността. Будилникът разбужда и сигнализира, че в този момент сме предизвикани. Ако засегнатите са застрашени от нарушаване на своя вътрешен баланс, звуците се усилват; ако поемат агресиите в себе си, сами стават по-агресивни и т. н.
Като пренебрегнат и потънал в сянка вътрешен глас, Tinnitus всъщност е в реда на нещата и може да се преобрази обратно -по подобие на превърнатия в жаба принц. Лечебният вариант на вътрешните звуци е описаната от мистиците вътрешна музика, небесните тонове на вътрешната Вселена. Различните духовни традиции високо оценяват долавянето на тези звуци и ги интерпретират като белези за напредък по житейския път.
Въпроси
1. Как се справям със стреса, респ. с изискванията и предизвикателствата на всичко, което ме заобикаля; как приемам прекомерните изисквания?
2. Какво стана, когато звуците се обадиха за пръв път? Как реагирах на това?
3. Какво не желая да чувам повече; кого не искам да слушам и да съм му послушен?
4. Какво стана с равновесието, устойчивостта, самостоятелността и способността за утвърждаване? Стоя ли на твърда почва?
5. Какво могат да ми кажат вътрешните звуци? Какво може да ми каже моят вътрешен глас? Каква роля играят в живота ми интуицията и себевглеждането?
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке