Естественият път за осмисляне на живота седи в търсене на Истината. Страданията идат като последствие на нежеланието на човека да търси Истината.
Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен.
Бог не ни е създал нито за погибел, нито за страдания… Докато вършим волята Божия, ние ще имаме
Божието благословение над нас.
Страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма… С всеки удар на чука се произвежда едно страдание
на камъка. Но щом се извая статуята на скулптора – неговият идеал – този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата Природа, чрез този чук на страдания
свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана.
Не може ли без страдания? – Може. – Кога? – Когато си здрав. Ако си болен, непременно ще страдаш.
Страданието е предпазител, който запазва живота на човека. За предпочитане е човек да страда, отколкото да загуби живота си – най-великото благо в света. Чрез страданията Природата предупреждава човека да бъде внимателен, да не падне в пропастта, да изгуби живота си. Като страда, човек става внимателен, вглежда се в живота си и като намери нещо криво, изправя го.
Видове страдания
Щом става въпрос за страдания, човек трябва да различава кои са необходими и кои – ненужни. Има страдания в живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Те са предвидени от самата Природа.
Разумните страдания представят необходимата тежест в параход или в лодка, когато плуват по водите на моретата или океаните… Без тежест параходът не може да се държи в равновесие.
Следователно страданията не са нищо друго освен тежест, т.е. баласт, който държи в равновесие силите на човешкия организъм.
Има ненужни страдания, от които хората трябва да се освободят.
Достатъчно е да прочетете една медицинска книга, дето болестите са описани с най-големи подробности, за да почнете да търсите симптомите на същите болести у вас. Това са излишни страдания.
Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как от главата на страдащия излизат особен род вълни, които миришат неприятно. Те са резултат обаче на човек, който има нисши страдания. Не говоря за висшите, морални
страдания, при които човек излъчва нещо приятно от себе си.
Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата
му… Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и вместо да се повдига, озлобява се.
Колкото по-тежки са желанията на човека, толкова по-големи са и страданията му.
Много от противоречията, радостите и страданията на хората не са техни собствени, но чужди, дошли от вън някъде. С чуждото човек лесно може да се справи.
Защо идат страданията?
Вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание. Не, обясненията на страданията идат след като ги прекарате, като минете през изпита. До това време
ще мислите.
Хората страдат, защото нямат нещо в ума, в сърцето и в душата, което да им помага.
Невежият човек се обезсърчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората,
не знае законите, които управляват живота.
Причини за страданията
Съвременните хора страдат и търсят причините на страданията вън от себе си.
Всъщност причината на страданията се крие в техните криви разбирания.
Повечето от страданията на хората са резултат на техния изопачен живот.
Страданията идат за изкупване на известни грешки.
Като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после – в дихателната
и най-после – в мозъчната.
И ако ние днес страдаме, то е по причина на преизобилието, което имаме.
Много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че всяко нещо в живота не е поставено там, дето трябва.
Избягване на страданията
При сегашния живот абсолютно невъзможно е да се избегнат страданията. Днес те са необходимост за човека. За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога да изпрати Духа
си, да смекчи малко страданието му. След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли,
да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си.
Не избягвайте страданията, но се ползвайте от тях.
Всяко страдание крие някакво благо в себе си – гледайте да не изпуснете това благо.
Защо идат страданията? – За да премахнат нечистотиите от човешкия ум.
Каква е целта на страданието? Освобождаване начовека от нечистотиите, от неорганизираните енергии.
Страданията и изпитанията в живота ни, това са тласъците, ударите от страна на Провидението, които ни подтикват към работа, към нов живот.
Човек като страда дълго време, добива Истината.
Разумните хора могат да избягват скърбите и страданията, защото те знаят друг един закон, според който
ги предвиждат. Разумният човек, като предвижда страданията, може и да ги избягва. Обикновеният човек, като
не може да ги предвижда, той трябва да изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване да избегне най-големия му удар.
Днес всички хора се стремят да избегнат страданията или поне да ги намалят. Това се постига с изучаване закона на отклонението, т.е. закона на огъването.
Според законите на живата Природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време
това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма.
Когато се натъкне и на най-големите страдания, човек трябва да разшири душата си и да каже: „Животът, който Бог ми е дал, има само външни, но не и вътрешни противоречия.“ …
Човек страда по единствената причина, че страданието му е голямо. На всеки човек е дадено такова страдание, което може да носи.
Като е дошъл на Земята, човек трябва да разбира добре смисъла на живота и да не се оплаква от страданията си. Да се оплакваш, да изказваш недоволството си от Господа, това е търкане, което изхабява човешката душа. През каквито изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно
свещено чувство към Бога и да си кажеш: „Хиляди промени могат да станат в мене и около мене, но в отношенията на Бога към моята душа не може да има никаква промяна.“
Всеки ще понесе страданията, които Природата еопределила за него. Ако е слаб, ще му се дават по-малко, но в продължение на повече време; ако е силен, ще му се дават повече страдания наведнъж, при което ще се
употреби по-малко време.
Страданието е само един преходен етап, който скоро ще се измени. Ще дойде време, когато ще търсите
страданията, но няма да ги има.
Казвате: „Човек трябва да страда много, за да поумнее.“ Това е старата философия на живота. Казвам:
Според новата философия човек трябва да поумнее и без да страда… Той трябва да влиза в положението на другите хора, да разбира страданията им, да страда за тях, без да има свои собствени страдания. Щом влиза в положението на страданията на другите хора, той ще се учи от тях. Казвам: оставете вече настрана вашите страдания и се занимавайте със страданията на другите хора!
ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО