Ефективни навици

Ефективни навици


Възприети принципи и модели на поведение

Континиумът на зрелостта

Всеки от нас започва живота си като новородено, което е напълно зависимо от другите.

Хранят ни, грижат се за нас, подкрепят ни. Без тези грижи ние бихме живели само няколко часа или най-много няколко дни.

После, постепенно, в продължение на месеците и го­дините, ние ставаме все по-независими – физически, умствено, емоционално и финансово – докато накрая сами можем да се грижим за себе си, да се самоуправля­ваме и да разчитаме на себе си.

В процеса на съзряване и развитие ние осъзнаваме, че всичко в природата е взаимосвързано и взаимозависимо и че същото се отнася и за човешкото общество. Откриваме, че най-високите постижения на човека са свързани с постигнатото от другите хора и това по­казва, че човешкият живот също е взаимозависим.

Нашето развитие от детството до зрелостта е ес­тествен процес, в който има различни измерения на из­растването. Например, достигането до пълна физичес­ка зрелост не означава непременно и достигането на емоционална и умствена зрелост.

От друга страна, фи­зическата зависимост на човек не означава умствена или емоционална незрелост.

В континуума на зрелостта, зависимостта е пара­дигмата на „вие“ – вие се грижите за мен, вие трябва да ми помогнете, вие не го направихте, следователно ви­ната е ваша.

Независимостта е парадигмата на ,Аз“ – аз мога да го направя, аз съм отговорен, аз разчитам само на себе си, аз мога да избирам.

Взаимозависимостта е парадигмата на „Hиe“ – ние можем да го направим, ние можем да съчетаем способ­ностите и талантите си и да създадем заедно нещо по-добро.

Зависимите хора се нуждаят от другите, за да полу­чат това, което искат.

Независимите хора могат да постигнат това, което искат, със собствено усилие, а взаимозависимите хора съчетават своите усилия с уси­лията на другите, за да постигнат по-голям успех.

Ако съм физически зависим – парализиран или ограни­чен в движенията си, аз ще се нуждая от чужда помощ.

Ако съм емоционално зависим, чувството ми за собст­вена стойност и сигурност ще зависи от мнението на другите за мен. Ще бъда потиснат, ако те не ме харес­ват.

Ако съм интелектуално зависим, ще оставя други­те да мислят заради мен, те да решават проблемите и въпросите в моя живот.

Ако съм независим физически, ще мога да се справям добре самостоятелно.

Ако съм интелектуално незави­сим, ще мога да мисля самостоятелно и да се придвиж­вам от едно ниво на абстракция към друго. Ще мога да мисля творчески и аналитично, да организирам и изразя­вам мислите си разбираемо.

Ако съм емоционално неза­висим, ще бъда вътрешно обоснован. Чувството ми за собствена стойност няма да се определя от това дали съм харесван и дали другите се отнасят добре с мен

Лесно е да се види, че независимостта е по-висок ста­дий от зависимостта.

Да бъдеш независим, значи да си постигнал много, но независимостта не е най-високо­то постижение.

Днешната социална парадигма поставя независи­мостта на трон. Тя е бленуваната цел на много индиви­ди и социални движения. Много от публикуваните ма­териали за самоусъвършенстване поставят независи­мостта на пиедестал, превръщат я в самоцел, като че ли общуването или това да работиш с другите са по-маловажни ценности.

Но акцентирането върху независимостта е реакция срещу зависимостта – срещу контрола, използването, манипулирането и определянето ни от страна на дру­гите.

Неразбирайки добре концепцията за взаимозависи­мостта, някои мислят, че това е връщане към зависи­мостта. Ето защо срещаме хора, които по егоистични причини са напуснали семейството си, изоставили са децата си и са се отказали от всякакви социални отго­ворности, заявявайки, че вършат всичко това в името на независимостта.

Този тип реакция е характерна за „освободени“ лич­ности, които „доказват себе си“ и „правят това, което искат“, но същевременно е показател за принципната им зависимост, от която те не могат да избягат, защо­то е вътрешна, а не външна – например, позволяват слабостите на други хора да рушат емоционалния им живот или пък се чувстват жертва на хора и събития извън техния контрол.

Разбира се, може би е наложително да се променят външните обстоятелства, но проблемът за зависи­мостта е въпрос на лична зрелост, който не зависи много от външните обстоятелства. Дори при по-бла­гоприятни външни обстоятелства незрелостта и за­висимостта съществуват. Истинската независимост на характера ни позволява да действаме, а не да бъдем манипулирани. Тя ни освобождава от зависимостта от обстоятелствата и другите хора и е достойна, но не и крайна цел на ефективния живот.

Независимото мислене, само по себе си, не подхожда на взаимозависимата действителност. Независими хора, които не са узрели да мислят и действат взаимозависимо, са добри индивидуалисти, но не могат да бъ­дат добри водачи или да работят в екип. Те не изхож­дат от парадигмата на взаимозависимостта, така нео­бходима за успеха на семействата и организациите.

Животът, по своята природа, е взаимозависим. Да се опитваме да постигнем максимална ефективност само чрез независимост, е като да се опитваме да играем тенис със стик за голф – средството не е съобразено с действителността.

Взаимозависимостта е далеч по-висше, по-зряло по­нятие. Ако съм физически взаимозависим, разчитам на себе си, но знам, че ако работим заедно, ще постигнем повече, отколкото бих постигнал сам. Ако съм емоцио­нално взаимозависим, ценя себе си, но също така оценя­вам това да мога да давам и да получавам, да обичам и да бъда обичан Ако съм интелектуално взаимозависим, осъзнавам, че се нуждая от мислите и идеите на най-добрите умове.

Ако съм взаимозависим, разполагам с възможността да споделям и давам, а също така имам достъп до огром­ния потенциал и ресурс на другите хора

Взаимозависимостта е избор, който само независи­мите могат да направят. Зависимите хора не могат да избират. Те не притежават характера, който би им позволил да осъществят такъв избор, те не разполагат със самите себе си.

Правилното осъзнаване на собственото място в една взаимозависима ситуация ще помогне и за правил­ното подреждане на собствените усилия в хармония с естествените закони на развитието и израстването.


СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРАСтивън Кови