Обидата

Обидата


Малка е тежестта на обидните думи… В умствения свят обаче произвежда голям ефект. Достатъчно е една обидна дума да падне върху човешкия мозък, за да предизвика някакъв удар.


Съвременните хора се обиждат лесно и по този начин развалят отношенията си.


Как трябва да се справи човек с обидата?

Обиди ли те някой, не повтаряй думите, които са те засегнали. Не разказвай на никого за обидата, която са ти нанесли.
Ти като ученик, като влезеш в едно общество и да те обидят, трябва да дадеш вид в себе си, че не са те обидили. И най-лошите думи да ти кажат, да не подозираш, че са казали нещо лошо за тебе.
Когато някой ти е казал обидна дума, Христос ще дойде при тебе и ще ти каже: „Прости му заради мен!“
Кажеш ли, че не можеш, че ти е много мъчно, ти не си изпълнил волята Божия.


Здравето не може да понася никаква обида.

Най-малката обида е в състояние да наруши целостта на здравето.


Трябва ли да се смущаваш от това, че някой те обидил? Кажи си: „Като човек, аз стоя по-високо от всякаква обида.“ Обижда се само човекът на своеволието, но не и човекът на волята.


Щом ви обидят, вие трябва да забравите обидата. Намерете някой познат и постъпете с него така, както бихте желали с вас да постъпят. Така вие ще получите морално удовлетворение за обидата, която са ви нанесли.


Щом те обиди някой, ти трябва да знаеш, че Бог те разбира, взима участие в твоето положение и въздава всекиму заслуженото.

Следователно, достатъчно е да си спомниш за Бога, за да простиш на брата си за нанесената от него обида.
Обидиш някого. Иди при него и се извини.

– „Не искам.“

– Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на Природата и ще се справят с тебе.


Питам: Ако ти заболяваш от една обидна дума или от един крив поглед, де е твоята сила?
Има случаи в живота, когато човек може да понесе спокойно и най-големия бой, обаче кажат ли му една обидна дума, не може да се побере в кожата си. Защо?


Хората са така възпитани, че изискват да се отнасят с тях добре, да ги почитат и уважават. Следователно, ако
някой ги обиди, те мъчно носят обидата.

Друг е въпросът, ако обидата иде от любим човек. Там по-лесно прощават…

Ако човекът, който те обидил, е груб, това показва, че си срещнал неговата мечка; ако те ухапе с езика си, срещнал си неговата змия; ако те уплаши, срещнал си неговия заек. Това не е човекът, това са неговите слуги. Човек е колективно същество.


Някой се обижда само от една дума или от един тон. Достатъчно е да му кажеш нещо сопнато, грубо, за да се обиди.


Не докарвай обидите до крайния предел. Като дойдеш донякъде, върни се, да остане поне едно чисто място, на което да стъпиш. Не докарвай обидата до крайния предел. Това е правило, чрез което си служат и лекари,
и свещеници, и учители, и съдии.
Носорогът не е нищо друго, освен недъзите и обидите, които постоянно държите в ума си.

Някой ваш приятел ви казал една обидна дума. Вие четете, работите, разговаряте се, но през всичкото време мислите за обидната дума, която ви казал… Срещнете го, кажете му нещо, да се удовлетворите, но пак не ви минава – носорогът е постоянно в ума ви.

Сега ще ви дам едно правило, как да постъпвате, когато някой ви обиди или не се отнесе с вас както трябва. Всякога носете в джоба си по една кутия локум. Каже ли ви някой една обидна дума, веднага извадете кутията от джоба си и му предложете един локум. Той ще вземе локума, ще се засмее, но ще се замисли. Ако не искате да носите локум, тогава носете в джоба си по една-две мъжки и женски кърпички…


Постъпите ли по този начин, вие ще усетите вътрешна радост в себе си, че сте могли да трансформирате и неговото, и вашето състояние.


Докато не забрави обидата си, човек не може да се лекува.


Пазете равновесието на силите си, да не излезете от релсите на своя живот. След това трябва да употребите големи усилия, за да се върнете в първото си положение и да набавите изгубената енергия. Тъй щото, колкото и да ви обиждат, бъдете като патиците, по перата на които водата се хлъзга, без да ги намокри. Нека и обидите да се сипят върху вас, без да ви засягат, без да намокрят крилцата ви.


ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО