Това, което наричаме цивилизован дух, постоянно се е отделяло от основните инстинкти. Но тези инстинкти не са изчезнали. Те само са загубили контакт с нашето съзнание и са принудени да се доказват индиректно. Това може да стане чрез физически симптоми при някоя невроза или чрез различни инциденти, като безпричинни настроения, пристъпи на забравяне или грешки на езика.
Човек иска да вярва, че е господар на душата си.
Но докато не е способен да контролира настроенията и емоциите си или да осъзнава безбройните тайни начини, по които несъзнаваните фактори се намесват в неговите планове и решения, със сигурност не е господар на себе си.
Тези несъзнавани фактори дължат съществуването си на автономността на архетиповете.
Модерният човек се предпазва от това, да види собственото си двойствено състояние чрез система от отделни части. Някои части от външния живот и от поведението му са в отделни чекмеджета и никога не се срещат.
Ако за момент разгледаме човечеството като един индивид, ще видим, че човешката раса е като личност, завладяна от несъзнавани сили – и тя иска да пази някои проблеми скрити в различни чекмеджета.
Но точно затова трябва много да мислим какво правим, тъй като човечеството сега е застрашено от самосъздадени и смъртоносни опасности, които излизат от нашия контрол.
Ако можем да видим нашата сянка (тъмната страна на нашата природа), ние ще бъдем неподатливи към всяка морална и душевна инфекция и инсинуация. Както стоят нещата сега, ние сме открити за всяка инфекция, защото на практика правим същото като тях.
Но имаме и допълнителното нещастие да не виждаме и да не искаме да разберем какво правим ние самите под прикритието на добри обноски.
Тъжната истина е, че истинският човешки живот се състои от сложни и необратими противоположности -ден и нощ, раждане и смърт, щастие и мъка, добро и зло. Даже не сме сигурни, че едното ще надвие другото, че доброто ще победи злото или че радостта ще премахне болката. Животът е бойно поле. Винаги е бил и винаги ще бъде, и ако не беше така, съществуването щеше да е свършило.
Понеже не можем да открием Божия трон на небето с радиотелескоп или да установим със сигурност, че любимият баща или майка са все още в повече или по-малко телесна форма, хората приемат, че тези идеи „не са верни“. Аз бих казал, че те „не са верни“ достатъчно, защото тези понятия са придружавали човешкия живот от праисторически времена и все още проникват в съзнанието при всяка провокация.
Съвременният човек мисли, че може да се лиши от тях и да наложи мнението си, като настоява, че няма научно доказателство за тяхната истина. Или дори може да съжалява за загубата на своите убеждения. Но доколкото имаме работа с невидими и непознаваеми неща (защото Бог е извън човешкото разбиране и няма начин да се докаже безсмъртието), защо да си правим труд да търсим доказателства? Даже и да не знаем причината, поради която солим храната си, ние пак ще използваме сол. Можем да твърдим, че употребата на сол е само илюзия на вкуса или предразсъдък, но тя пак ще допринася за нашето здраве. Защо тогава се отказваме от виждания, които могат да се окажат полезни в кризи и да придадат смисъл на нашето съществуване?
Съществува и една силна емпирична причина за култивиране на мисли, които никога не могат да бъдат доказани. Когато се знае, че са полезни.
Човек със сигурност се нуждае от общи идеи и убеждения, които да дават смисъл на живота му и да му помогнат да си намери място в света.
Ролята на религиозните символи е да дават смисъл на човешкия живот.
Усещане за един по-голям смисъл на живота на човека е издигането му над печеленето и харченето. Ако му липсва това чувство, той е загубен и нещастен.
Днес виждаме, че същото става и със символиката на сънищата. Осъзнахме, по време, когато психологията беше още в зората си, че сънищата в известен смисъл са важни.
За научния ум подобни явления като символни идеи са неприятни, защото не могат да бъдат формулирани по начин, удовлетворяващ интелекта и логиката. Те са единственият случай от този тип в психологията. Смущението започва с явлението „афект“ или емоция, което избягва всички опити на психолога да го ограничи до една окончателна дефиниция. Причината за тази трудност е еднаква и в двата случая – намесата на несъзнаваното.
Да разгледаме някои добре известни символи.
Кръстът в християнската религия, например, е смислов символ, който изразява много аспекти, идеи и емоции. Кръст след име в даден списък обаче означава, че човекът е мъртъв.
Фалическите функции са всеобщ символ в хиндуизма, но ако уличен хлапак дърпа някого към стената, това показва само интерес към неговия пенис.
Понеже детските и юношески фантазии често продължават и в зрелия живот, в много сънища се срещат ясни сексуални алюзии. Би било абсурдно да ги разглеждаме като нещо друго.
Тълкуването на сънища и символи изисква интелигентност. Последната не бива да се превръща в механична система и да се тъпче в мозъци без въображение.
Тя налага едновременно нарастващо познание за индивидуалността на сънуващия и нарастващо самопознание от страна на тълкуващия. Никой с опит в тази област няма да отрече, че съществуват емпирични правила, които могат да бъдат полезни, ако се прилагат предпазливо и интелигентно. Но човек може да следва всички правила, и пак да се обърка в небивали глупости само защото е пропуснал привидно неважна подробност, което един по-добър ум не би сторил. Даже човек с висок интелект може да се отклони поради липса на интуиция или усет.
Когато се опитваме да разбираме символи, ние се сблъскваме не само със символа, но и с произвеждащия символи индивид.
Въображението и интуицията са жизнено важни за нашето разбиране.
И въпреки че според обичайното популярно мнение са ценни за поети и художници (т. е. в „деликатни“ материи не трябва да им се вярва), те са еднакво важни във всички висши степени на науката. Тук те играят все по-важна роля, която допълва тази, на „рационалния“ интелект и неговото приложение към специфични проблеми. Даже физиката, най-точната от всички приложни науки, учудващо много зависи от интуицията, която работи по пътя на несъзнаваното (макар да е възможно след това да се покажат логичните процедури, които са могли да доведат до същия резултат).
Интуицията е необходима за тълкуването на символи и често може да гарантира непосредственото им разбиране от сънуващия.
Но такъв добър усет може да бъде както субективно убедителен, така и твърде опасен. Лесно може да доведе до фалшиво чувство за сигурност. Може например да изкуши и сънуващия, и тълкуващия да продължат една приятна и относително лесна връзка, която да свърши в нещо като общ сън.
Здравата основа на истинското интелектуално познание и морално разбиране се изгубва, когато човек се задоволява с неясното удовлетворение, че е разбран по „усет“. Лекарят може да обясни и да знае само ако е свел интуицията до точно познаване на фактите и техните логически връзки.
Нищо не е по-уязвимо от една научна теория, която е ефемерен опит за обяснение на факти, без самата тя да е вечна истина.
Карл Г. Юнг – Човекът и неговите символи