Покашлянето се определя като болестно състояние само когато се появява твърде често, започва да се превръща в тежест за засегнатия и да прави впечатление на околните.
То представлява опит за почистване на дихателните пътища, предшестващ вземането на думата.
По този начин то просто се е наложило като сигнал за обявяване на желание за изказване.
Който често се покашля, продължително сигнализира за желан принос: тон обаче не последва.
Следователно става дума за човек, който с удоволствие би казал нещо, но думите му засядат още в началото.
Той в истинския смисъл на думата „не може да вземе думата”, а остава на нивото на пречистващите гърлото звуци.
Много често покашлянето изисква обръщане на внимание и съобщава за наличие на лична критика, без обаче да я формулира.
Задачата е да принудиш останалите да те слушат, да извоюваш уважение и внимание към собствените думи. Критичното и заплашително покашляне би могло да се превърне в съдържателна критика.
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке