Всички известни стари култури са притежавали без изключение една обща черта: от символите те създавали ритуали за особените житейски преходни фази, но също и за ежедневието и неговите изисквания.
Единствено модерният човек вярва, че може да преживее без ритуали, и ги смята за наследено суеверие. На този фон е още по-смайващ големият брой ритуали, запазили се в нашата просветена епоха. Останали незабелязани или преднамерено отминати, те и до днес заемат съществено място в обществото.
Успоредно с малкото запазени съзнателни ритуали като кръщението, конфирмацията, миропомазването, бракосъчетанието и погребението, съществуват многобройни полусъзнателни и несъзнателни действия, които живеят и преживяват чрез своя ритуален характер.
Ежедневието е изпълнено с малки принудителни ритуали, например когато възрастни мъже изведнъж са обхванати от желанието да крачат странно според шарката на тротоара; други пък сякаш по задължение броят отминаващите при движението на влака стълбове, пет пъти проверяват дали са заключили вратата и дали са извадили щепселите от всички контакти. Всички тези действия не притежават логически разбираем смисъл, а както е типично за ритуалите, става дума за извършване на нещо заради самото извършване.
Но успоредно с подобни ежедневни и очевидно незначителни ритуални действия съществува и истинско изобилие от важни ритуали.
Нашето правосъдие се изгражда върху допускането, че членовете на обществото вярват в стария ритуал на правораздаването и го признават. Ритуалният характер ясно се онагледява при строго ритуализираното провеждане на всяко съдебно заседание. Съдебният ред много напомня на порядките в някой религиозен орден. Тогите на съдиите, обвинителите и защитниците са изпълнени със съответно значение ритуални одежди. Наистина по какви други причини един възрастен юрист трябва да бъде с наметало и да носи перука, ако не за да служи ритуално па справедливостта. Докато върши служебните си задължения, той е подчинен единствено на съдебните ритуални правила и до края на заседанието е престанал да бъде индивидуална личност със собствено мнение. Ако това не му се удаде и той се подчини на други правила извън законовите разпоредби, бива отхвърлен като необективен.
Всяко сключване на договор – съзнателното признаване на положението чрез собствен подпис – също отговаря на критериите на един ритуал.
Дори обикновеното общуване между хората също е подчинено на ритуални правила, които нямат особен смисъл както сами за себе си, така и във функционален аспект.
Защо например за поздрав се подава именно разтворената дясна ръка, а не левия юмрук?
Нашият живот е определен от символи и знаци – от цветовете на дрехите чак до знаците за движение. Всички изградени по подобен начин ритуални процеси живеят именно защото са признавани и следвани. Сами по себе си правилата за движение и знаците изобщо нямат смисъл, но понеже всички са респектирани от тях, те регулират най-тежките ситуации. Ритуалите не са логични, а символични и всъщност са действащи първообрази. Без тях съвместният човешки живот би бил невъзможен.
Проблемът е, че несъзнателните ритуали не функционират толкова добре, колкото съзнателните, и по тази причина в модерните индустриални общества съществува силна тенденция за ориентация към неосъзнатото.
Значението на ритуала все по-трайно изгубва връзката си със съзнанието и потъва в сянката. Ако първичният смисъл отдавна е забравен, навиците продължават да живеят и вкарват обществото в определени рамки.
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке