Болестните картини изобразяват полета. Всеки симптом притежава не само собствена телесна форма, но и околно поле от първообрази на поведение и стратегии за преживяване. При всяко заболяване определено количество енергия се устремява към една твърда структура, която е дълбоко вградена като първообраз в неосъзнатото. Може да се забележи само формалният аспект -по подобие на върха на айсберга.
Това много успешно се изяснява чрез примерите на пристрастеност. Тук същински проблем не са телесните симптоми, които могат да бъдат преодолени за няколко дни чрез премахване, а жилавите първообрази в дълбочина, от които зависимите не могат да се освободят.
Всички добронамерени терапии, които не достигат до нивото на заложения първообраз, допринасят твърде малко в дългосрочен план. Кога именно първообразът отново ще привлече засегнатия в своята орбита, е въпрос единствено на време. Именно за пристрастените пациенти е от голямо значение да си изяснят, че този първообраз изобщо не може да бъде променен и че единственият им шанс се състои в смяната на собствената форма на живот.
Формоопределящото поле на заболяването се захранва от намиращия се в дълбочината първообраз. То може да бъде сравнено с една рамка, която допуска множество различни и подходящи на нея, но не и всички възможни образи. Рамката установява принципа, който може да се изрази в нейното поле.
Например върху определена почва могат да растат различни растения, но не всички. Аспержите, борът и палмата успешно виреят върху песъчлива почва – но това не се отнася за елата и смърча. Всички виреещи върху еднаква почва растения трябва да отразяват принципа на нейната база – при пясъка това е непретенциозността.
Пренесено върху болестта, това означава че една основна тематика, като напр. проблемът за агресивността, определя рамките на първообразното ниво.
На повърхността този проблем очевидно ще се появи в най-различни форми, като например алергии, високо кръвно налягане, жлъчни камъни или кризи. Но по този начин е описано едва телесното ниво на повърхността.
На ниво „поведение” също са налице множество възможности, в които може да се изобрази същият първообраз.
Честите гневни изблици, енергичното проявление на собствената необузданост или офанзивното доближаване до „сенчести” теми биха били все подобни възможности.
Първообразът би могъл да приеме различни форми и на мисловно ниво: една примерна възможност са агресивните фантазии от сексуален характер, но също така и принципното радикално мислене, чийто корени са насочени към принципно тъмна област. Като вариант на душевно ниво можем да приемем автоагресивните чувства или стигащите до депресии саморазяждащи фантазии, но също така и един радикален чувствен и емоционален живот.
Различните нива притежават различни възможности за отражение, които при все това остават в рамките на предварително зададеното от основния първообраз. Едва по-точното му изследване в дълбочина внася специфика в темата. Ако например става дума за агресивност, която се „възпламенява” от тъмните и „мръсни” житейски теми, то алергиите попадат в тесния списък. Но и тук има все още много възможности, които отразяват големия брой и богатата символика на алергените.
Първообрази, които определят рамковите условия, са изразителите на нашия живот.
В последна сметка самопознанието означава осъзнаване на първообраза, самоосъществяване на неговите допускания и излекуване. В този смисъл работният обект на самопознанието започва от повърхностните нива – тялото и поведението – и достига до божественото същностно ядро – Аза. Оковите на неосъзнатите първообрази затварят достъпа до истинската същност.
Ние смятаме, че задаваният от медицината въпрос „Придобито или наследствено?” е излишен. Проблемът е заложен в мнимата алтернатива, която бива разобличена при по-задълбочено наблюдение. Всяко нещо все някога е придобито и всичко е заложено в първообраза. Разглеждана от известна дистанция, алтернативата изчезва.
На днешното научно състояние на генетиката почти всичко е твърдо заложено още при зачеването. С това събитие се определя една достатъчно ясна рамка. Така при всички случаи от оплождането на една човешка яйцеклетка ще се появи човек. В този момент в предварително зададените рамки вече не се съдържат възможностите за куче или кенгуру. Дори ако в началото все още не съществува външна разлика по отношение на бъдещото кенгуру или куче, заровете вече са хвърлени. Първообразът е налице, а възможностите за разпознаването му се придобиват в хода на живота. С времето те закономерно се разкриват пред някого в рамките на предвиденото.
Задачите, които човек трябва да преодолее и разреши в хода на живота си, са заложени в първообразите.
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке