Външната стойка съответства на вътрешното положение, респ. го въплъщава. Ако някой се помъчи да потуши своето вътрешно поведение със съзнателно приета външна стойка, това най-често се забелязва от околните и започва да създава проблеми на засегнатия.
От друга страна, някои съзнателно предприети външни промени – например в смисъла на ритуали – могат успешно да предизвикат вътрешната същност. Тази идея е залегнала в ученията на асана и мудра, практикуващи хата-йога. Поради осъзнаването на подобни ритуали изобщо не възниква такова телесно страдание, каквото пораждат уморителното преиграване и заблуждаващото поведение.
Ако едно заболяване натрапва някому определен телесен израз, то ще предизвика и съответното вътрешно поведение, във всеки случай неосъзнато от пациента. Решаващ пункт за тълкуването е дали той съзнателно се е идентифицирал с определено поведение, или е станал негова несъзнателна грешка.
Освен това един смирен човек би се чувствал добре леко приведен и със затворени очи – това не би му причинило страдание. За друг същият стоеж би имал принудителен характер – той ще се чувства угнетен и ще изпитва съответни болки от оказваната съпротива. Следователно една стойка още не може да бъде приравнена към болестен симптом – решаваща е нагласата, която засегнатите имат към нея.
Превит гръб, извит гръб и „бастун”
Превитият и извитият гръб са двете страни на една и съща монета. Превитият гръб издава едно превито и дори пречупено дете, или – само че по-късно – съответния възрастен човек.
Но именно тази натрапваща се на погледа честност на симптома най-често е трън в очите на възпитателите. Те не желаят да изгубят своето влияние и затова не се уморяват да повтарят съответните напомняния като „Изправи се!”, „Изпъчи гърдите!”, „Прибери корема!”. С течение на времето откровеният симптом на превития гръб може чрез тренировки да се компенсира в извит гръб или „изпъчен гвардеец”.
Превитият гръб показва, че някой се прегърбва, че не може да се изправи и е лишен от твърдост. Можеш да пречупиш нечий гръбнак и без да го докоснеш физически. Волята на коня се пречупва, когато покориш и направиш гъвкав гръбначния му стълб.
Пречупването на човека става по същия начин – превиваш гръбнака му, пречиш му да следва правилно своите лични интереси и възгледи, отнемаш му възможността да върви изправен в живота. Превитият по този начин действително е изкривен и наистина е нечестно, ако не се застъпи за живота си. Във връзка с това си припомняме образа на колоездача, който се прегърбва, за да си пробие път напред. Този образ е карикатура на цялостното жизнено поведение: отгоре прегърбен, отдолу тича. И други образи – влечугото и отвратителният подлизурко – разбулват подобно опортюнистично поведение, характеризиращо се с липса на праволинейност и изобщо на собствена жизнена линия.
Става дума за неустойчиви хора, които не могат да се изправят и да вървят изправени в живота. В своята душевна прегърбеност те въплъщават връщане към онези времена, когато „хората” още не са ходели изправени.
Най-близкият сроден противоположен полюс е извитият гръб. Думата е откровена и издава нестабилността на тази стойка. Ако превитият гръб е сигнатурата на прегърбения и унизен пациент с увредени междупрешленни дискове, извитият гръб издава олюляващия се с усилия по своя жизнен път еснаф. Тазът му е изместен напред – за да уравновеси това предно натоварване и да спази що-годе прилична стойка, той трябва максимално да отдръпне назад гръдния си кош.
Резултатът е формата на един въпросителен знак, който определя и живота му.
Докато гърбавите се превиват пред всичко, за да не блъснат или обидят някого, извитите гърбове искат както да угодят на всички, така и да направят добро и респектиращо впечатление. Те довеждат своята пружинираща стойка до екстремност и продължават да пружинират в живота.
Старият ерген притежава най-рафинираната измамна стойка, защото измамата най-трудно се разпознава, а въздействието е респектиращо. С изправения си като бастун гръб той демонстрира своята образцовост, но също и откровеност, безукорна походка и гордо изпъчени гърди. Когато подобна стойка не е естествена, а демонстративна, се поражда съмнението, че тя служи за компенсация на притаен в сянка прегърбен подмазвач или угодник.
Пречупените деца, които се оставят да бъдат приучени на подобна стойка, са тъжният пример; войниците много често са смешният. Колкото по-сурово е обучението, толкова „по-добри“ са войниците. Съществената цел на подготовката е насочена към пречупване на волята на служещите – а заедно с това и на тяхната упоритост. „Наля-во!”, „Надяс-но!”, „Стой!”, „Ходо-ом марш!” и т. н. Изисква се безропотна работа и безусловно послушание, които се тренират до припадък. Именно войникът не бива да мисли сам и да защитава интересите си, защото иначе не би рискувал живота си за идеите на военачалниците и политиците. Той е длъжен да изпълнява чужди заповеди, без и най-малко да разсъждава върху тях. Казва му се всичко необходимо – от посоката, в която да гледа, до стойката на гръбначния му стълб. Един елитен войник, който бе се вглъбил в този идеал, публично и гордо се самоопределяше като „бойна машина”. За да станеш машина, естествено трябва да прогонят собствената ти воля, респ. безусловно да я подчинят на чуждо водачество. Твърдостта на гръбначния стълб се замества от железни заповеди. Но за да могат прегърбено да припълзят напред, без това да направи впечатление на противника, войниците трябва да имат здрав и трениран кръст. Заповедите в това отношение са честни именно поради наивната си глупост: „Равни-и-с! Мирно! За по-чест!” Това са крайно неподходящи напътствия за борба – тук се издялват марионетки, на които се задава всяка дреболия, докато накрая започнат да функционират сляпо. Напълно естествено е, че към лишените от самостоятелност се обръщат на „ти“. Тренирането на роботи, които безропотно изпълняват и изключват собственото си мислене, е насочено към буквално сляпо покорство.
Свободното положение на кръста, изобразяващо контрапункта на посочените три състояния, е всъщност много близко до стойката на войниците, защото тя е изпълнена с бушуваща, а не застинала енергия. Само уверените в себе си хора имат подобна изправена и гъвкава походка. Такава вътрешна правдивост и сила излъчват „добрите” филмови герои, готови да се борят за защита на правата си. В този смисъл войниците могат да се причислят към тях.
Въпроси:
1. Прегърбен ли съм в живота? От какви удари се страхувам, кого настъпвам? От какво ме е страх?
2. За кого или за какво се присвивам?
3. Какво очаквам от това? Къде искам да стигна по този начин?
За извития гръб:
1. Какво е изкривено и кухо в живота ми?
2. Кому и какво искам да докажа?
3. От какви удари се страхувам, какво искам да избегна?
За бастуна:
1. Какво ми носи безропотното изпълнение и послушанието?
2. Какво става в мен, когато приема някаква външна стойка?
3. Какво основание имам за подобно гордо поведение?
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке