Повечето хора сдържат емоциите си, което значи, че ограничават потока на енергия през тялото и съответно през сърцето си (вратата към душата и извора на любов).
С други думи те задържат любовта!
Всичко е любов, а всичко, което не е любов, е изкривена любов. Всичко се свежда до любовта.
Както пее великият Луис Армстронг: „Когато приятелите се здрависват и се питат как си, онова, което наистина казват, е обичам те“.
Само когато изразяваме напълно емоциите си и не ги сдържаме, нашият живот, път и способности се изявяват.
Ние обаче сдържаме емоциите си, защото са болезнени. Болката не е хубаво нещо! Въпреки че тя е част от живота, животът с болка и сдържането на емоциите предизвикват страдание и блокират сърцето.
Ако болката не бъде освобождавана, сърцето остава в отбранителна позиция, свито и затворено. Онова, което трябва да е поток от енергия, се превръща в застояла вода. Контракциите, причинени от минали неразрешени изживявания, ограничават потока на любовта през сърцето, през тялото и живота ни.
Тези контракции идват от обстоятелства, вярвания и преживявания, свързани с любовта, от отношенията ни с другите хора и със себе си.
Много хора потискат емоциите си, защото мислят, че така няма да станат уязвими. Те смятат, че ако не показват как се чувстват, ще получат някаква отплата. Това обаче не е така. Подобна нагласа е разрушителна. Сдържането на емоциите ограничава енергията и, още по-лошо, създава негативно въздействие върху енергийното ни поле, върху отношенията и преживяванията ни.
Ако въвличате и други хора в този процес, не мислете, че ще стане по-лесно. Представете си, че започвате нова връзка, работа или партньорство. Срещате някого и се отваряте за любовта му. Тогава сърцето може и да се отвори за известно време, но после старият модел се връща и вие пак се затваряте.
Ако се тревожите, че вашият любим ще спре да ви обича или връзката ще се разпадне, вниманието и енергията ви веднага ще се върнат към чувството на тъга, което държите в себе си, към тежкия багаж, който ви възпира от това да останете отворени към красотата на любовта, към радостта, удовлетвореността и щастието, за които мечтаете. Вече сте запечатали в съзнанието си как да се справяте с емоциите, които възникват във връзката,
но нетрайно.
С времето интимността между хората нараства и в някакъв момент ще трябва да изтриете този модел, или връзката ви няма да оцелее. Осъзнайте как се чувствате за момент. Искате ли да бъдете в такава връзка – заседнала в някаква емоционална проверка? Ако не, тогава защо да започвате по този начин! Само
трябва да се върнете обратно и да прекъснете унищожението.
Важно е обаче да помните, че тежкият багаж е все пак част от вас на някакво ниво. Той е следствие от вашите собствени решения, модели и карма. Това са си вашите модели, вашата отговорност, но и вашата възможност да се освободите и да се отворите за мъдростта на сърцето!
Какво все пак възпира хората да изразяват емоциите си и да обичат истински. Това е програмираният в тях страх. Може да е страх, че другият човек ще ви отхвърли, че няма да отвърне на чувствата ви или че вие не сте достатъчно добри и ви липсва нещо, за да задържите вниманието му.
Например, ако като дете сте правили нещо, което не се е харесвало на родителите ви (например писали сте по стените, откраднали сте близалка, удряли сте роднините си с пръчка по главите!) и те леко са „отдръпнали“ любовта си, може да сте развили убеждението, че ако направите нещо, което не се харесва на някого или той не го одобрява, човекът ще се отдръпне от вас.
С този програмиран страх в ума си вие започвате да се държите така, че да угодите на околните и да получите любовта и одобрението им. Подобни рани от миналото карат сърцето и емоциите да се затварят. Ето какво обикновено възпира хората да изразяват емоциите си искрено, състояние, познато още като емоционална честност:
• Тревожите се как останалите ще приемат вашата собствена „истина“.
• Притеснявате се, че това ще предизвика конфронтация и конфликт.
• Страхувате се, че с молбата си ще предизвикате гняв у другия човек.
• Мислите си, че няма да ви харесват или обичат.
• Тревожите се, че ще изглеждате лош в техните очи.
• Не вярвате, че трябва да се вслушвате в чувствата си.
Важно е да разберете, че когато потискате чувства си, вие се закотвяте в динамиката „дай, за да получиш“, т.е. споделяте любовта и чувствата си само когато е гарантирано, че ще получите същото в замяна. Това не е мъдростта на сърцето. Това е условна любов. Това е мисловна игра. Умът ви си играе с вас, позволявайки на несекващите, изпълнени със страх мисли да заглушат молбите на сърцето за любов и свободно изразяване на емоции, въодушевление, екстаз и радост. Когато живеете от мъдростта на сърцето си, вие давате любов просто за да я споделите, т.е. поднасяте дар без допълнителни условия. Или както се казва: „Любовта не обича заради причина“.
Отприщването на емоциите може да ви се стори плашещо първоначално, но ако проявите постоянство
в процеса, скоро ще изпитате лекота и радост, които ще ви окуражат да продължите. Изразяването на емоциите може да се превърне дори в пристрастеност! Сред невероятните награди от изразяването на своята лична истина са:
• Чувство на релаксация, откритост и свобода, което им позволява да реагират на всяко едно обстоятелство, случващо се в момента, вместо да се тревожат за миналото.
• Временно изтощение. То идва от освобождаването на клетъчна умора, защото човекът се е отворил и
свързал с части от себе си, които несъзнателно е потискал дълго време. Изтощението бързо отшумява
и бива заместено с енергичност. •
• Болка и напрежение, които са били скрити или потискани в тялото като начин за справяне с емоциите,
заедно с липса на разбиране за случващото се. След освобождаването от блокажите болката отшумява
и хората за първи път от години изпитват радост от своето изцелено тяло, без напрежение, болка или
страдание.
• Съживено сексуално желание и способност да се изпитва страст, чувственост и наслада с тялото !
• Развиване на интуицията и изграждане на силна връзка с вътрешното си аз.
• Разчистване на пътя към мъдростта на сърцето и божественото напътствие.
Често ние обвиняваме други хора за болката и страха, свързани с нашите емоциите.
Казваме „Той ме нарани“ или ,,Тя не ме обича вече“, но онова, което наистина се случва, е, че ние сами се чувстваме наранени. И понеже не знаем как да се справим с болката, решаваме, че тя е следствие от това какво другите хора са направили или не са направили.
Така бягаме от отговорност и изпускаме огромна възможност. По този начин влизаме в ролята на жертви, което
ни държи потопени в страха и болката. Времето може да ги излекува, но ако не проследим откъде идват негативните емоции и не ги осв ободим, значи не сме се излекували и не сме в състояние да се излекуваме напълно.
МЪДРОСТТА НА СЪРЦЕТО – Ръсел Фейнголд