Ключ към разбиране на света чрез символиката

Ключ към разбиране на света чрез символиката


Изказът на една картина се изплъзва, ако се опитаме да го открием чрез още по-фин анализ на материала. Накрая получаваме някакъв цифров резултат за състава на цветовете, но есенното настроение е загубено. То се съдържа много повече в символиката на цветовете, отколкото в тяхната химия. За да разтълкуваме един образ, всички подробности трябва да бъдат обединени в общ израз. Цялото е повече, отколкото сумата на отделните му части.

 Думата символ произхожда от гръцката „symballein“, което означава нещо като „нахвърлям на едно място“, „сглобявам“, „нагласявам“.

За да можем при тълкуването на болестната картина да обхванем човека в пълната му цялост, е необходимо да сглобим отделните впечатления в един цялостен образ, респ. всички по-малки символи в един всеобхватен символ.

Когато срещнем за първи път един човек, ние си изграждаме за него образ, който се базира на символите и аналогиите. Дори когато нашият интелект иска да ни предупреди за заблуждаващото първо впечатление, ние смятаме, че по-добре знаем. Ако се доверим на разума, често се нуждаем от много време, за да открием накрая, че всъщност сме знаели всичко от самото начало.

Когато посещаваме нечие жилище, си изграждаме някакъв образ за него и за собственика. Същото става и когато го виждаме да слиза от колата си. Всичко това се основава на повече или по-малко осъзнато разбиране на символите. Религията също се гради на символиката и аналогията. Само по този начин могат да бъдат разбрани притчите. Когато в „Отче наш“ четем: „И да бъде волята Ти както па небето, така и на земята”, ние просто използваме друга формулировка за „както горе, така и долу” и се движим по пътя на аналогията.

Близостта между медицината и аналогичното мислене се вижда още по-ясно в статистиката, една от нейните любими дисциплини. Непрекъснато се сблъскваме с опити за привеждане на доказателства чрез статистика. Методът е известен и съблазнителен.

Анкетират сто души, зависими от хероин, с въпроса дали по-рано са консумирали продукт от рода на канабиса – хашиш или марихуана. Ако 90% отговорят утвърдително, това се счита за доказателство и канабисът се превръща в опиат, отварящ пътя към хероина. Но онова, което звучи толкова логично, всъщност няма доказателствена сила. При различно поставяне на въпроса би могло да се докаже статистически, че най-опасният начален опиат в света е млякото, защото 100% от зависимите от хероина и алкохола са започнали с него. Тук изобщо не става дума за принизяване на статистиката, а напротив – за реабилитиране на заложеното в нея сравнително мислене. Статистиците могат да изяснят същественото, но никога не могат да докажат нещо, защото техните корелации нямат нищо общо с причинността. Както измерванията, така и статистиките показват широкото разпространение на аналогичното мислене, фактът, че ние не желаем да го възприемем, не променя нищо.

Символиката си остава от решаващо значение и за съвременната медицина. Както ще стане ясно по-нататък, символите и изградените на тяхна основа ритуали продължават да играят както първостепенна, така и второстепенна роля в оздравителния процес. В това няма нищо нередно, защото и болестните картини са съставени от символи и съответните на тях ритуали.


Болестта като език на душата – Рюдигер Далке