Главата ни е разположена на най-високото място не случайно – и не от самото начало. При първоначалното придвижване на четири крака тя е била на едно ниво с гърдите и таза. Изправянето наистина е осигурило широк кръгозор за очите, но същевременно е отдалечило носа от майката Земя и го е поставило в затруднено положение. В дълбочината му е създадена възможността за хроническо задръстване и оттук – за възпаление на синусите – или синузит.
Околоносните кухини са разположени по такъв начин, че секретът непрекъснато да изтича надолу, когато човекът се движи на четири крака.
При изправената стойка обаче каналите се намират най-много в хоризонтално положение и секретите вече не могат да се изливат, следвайки естествения наклон. Поради сме се научили да продухваме носа си по-често и принудително да изхвърляме секрета под високо налягане. Ако това не става своевременно и в достатъчна степен, като последица се появява синузит. Непризнаваната принципна душевна ситуация, която предизвиква тази душевна драма, произхожда от нашия психосоматичен език. На човек трябва да му е дошло до гуша и да не намира никакъв изход за изразяване на това неблагоприятно положение, за да се задейства и физическият нос.
Ако се появи страх от предстоящ конфликт и натоварващата тема остане несподелена, конфликтът потъва в тялото. Носната кухина и синусите се запълват и въплъщават задръстването, от което пациентът страда. Възпалението онагледява конфликтността на изтласканата встрани ситуация.
Болестната картина показва, че човешките носове и синуси са хронически задръстени, а самите хора винаги или често са нацупени. Самите пациенти нерядко игнорират това зло, но от говора им познаваме, че нямат достатъчно въздух и гъгнат.
Широките кухини в областта на черепа придават на главата съответната форма, без за тази цел да е употребен тежък костен материал. По този начин те спестяват тегло и допълнително служат за резониращи и акустични пространства. Те съответстват -но на повисоко ниво – на чревните кухини* и са част от пространствата на подземния свят, респ. на тъмното и неосъзнатото. По подобие на долните кухини при дебелото черво функцията на горните синусни кухини трудно може да бъде напълно разбрана. Неосъзнатото се изплъзва и не се поддава на съзнателно разбиране. Тези кухини съответстват на по-висше ниво – също както разположеното на височината на челото трето око е по-близо до небето.
При блокадата на синузита лекотата в главата изчезва и говорът звучи носово и гъгниво, като напомня френското произношение. Душевното смущение се изразява в същата степен, в която гласът е лишен от резонанс. Онзи, чийто нос е пълен и не трепти в съзвучие, губи съществен елемент от междучовешките отношения.
Самите синуси диференцират по-нататъшната картина.
Едно хронично възпаление на околоносните кухини наподобява картината на „спуснатото перде” и подчертава потиснатото мислене.
Болезненото блокиране на максиларните синуси показва, че агресивното „захапване” причинява на засегнатите болка. При всички случаи обонятелната способност е нарушена. За засегнатите вонята вероятно е била толкова неприятна, че ги е лишила от всякакво усещане на миризми. При това трябва да се има предвид, че техният „остър нюх” е изгубен и в друг аспект.
Онзи, който е блокиран централно, блокира своята интуиция и способността си да разсъждава. Много култури локализират в областта на челната кухина третото око или шестата чакра – тайна, -която е свързана с вникването в по-дълбок смисъл.
Задачата се състои в осъзнаване на блокировката.
Болезнените челюсти доказват бушуващата в тялото агресия в двоен аспект. Челюстта символизира налагането „със зъби и нокти”, а чрез болката говори острият и нараняващ език на Марс.
Симптомът предполага прилагане на съответни мерки, но и принуждава пациента да се секне по-често, за да може поне за миг да си поеме въздух.
Всъщност става дума за изсекване на гнева и възвръщане на свободата на съзнанието след съответните освободителни действия.
Който „си спусне пердето”, би трябвало да се стабилизира вътрешно и да се ориентира към нещо ново. Задачата гласи, че е необходимо повторно да слезем в Ада и там да открием онова, което ни свързва с несъзнателното – след което отново да се издигнем към светлината на познанието. Борбата за самоосъзнаване е близо до душевността или направо я докосва. Подобно хронично положение изисква както кураж за конфронтация, така и упоритост.
Въздействащите терапии въвеждат съответните компоненти в играта поне символично. В битката за просвещаването на съзнанието съществена роля играят именно светлината и слънцето. Със своите облекчаващи пари лайката носи белега на слънцето.
В последна сметка дългото гладуване представлява най-добрата терапия за хронически задръстените кухини на организма. Чрез своя пречистващ ефект то внася светлина в мрака на неосъзнатото и предизвиква изтичане на блокиращите натрупвания в конкретен и преносен смисъл.
Онова, което в нашето историческо развитие изглежда дребно и периферно, при по-подробно вглеждане се установява като типично заболяване. Ако към него прибавим и една остра простуда*, която също предизвиква „пълен нос”, получаваме най-разпространеното в света заболяване – най-характерно впрочем и за нашия свят.
Старият и уважаван орган е изтласкан встрани от бясното развитие, но въпреки това показва своето
- но и нашето – най-често срещано болестно състояние, хрема и обида.
Въпроси:
- Има ли в живота ми хроничен конфликт?
2.Съществува ли гнил компромис, с който се справям външно, но не и вътрешно?
3.Кога съм склонен към обидена реакция? - Какво не мога и не желая повече да помириша в своя живот?
- Имам ли достатъчно въздух и свободно пространство?
- Имам ли достатъчно взаимоотношения със своята среда? Намирам ли достатъчно
отзивчивост сред околните? - Къде блокирам, къде блокират интуицията ми и моето шесто чувство?
- Къде трябва да се наложа със „зъби и нокти”, да си осигуря повече въздух?
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке