1.Стигаш до края си, изпълнен с щастие и удовлетворение, защото съзнаваш, че си изразходвал всичко, използвал си до пълен предел талантите си, най-добрите си ресурси и пълния си потенциал, за да извършиш прекрасна работа и да живееш върховен живот.
2. Стигаш до края си със съзнанието, че си играл по критериите за концентрирано съвършенство и си се придържал към безупречни стандарти във всяко нещо, което си правил.
3. Стигаш до края си с шумно ликуване, затова, че си имал силата на духа винаги да се изправяш пред най-големите си страхове и да осъществяваш най-смелите си визии.
4. Стигаш до края си и осъзнаваш, че си човек, който е изграждал хората, а не който ги е разбивал.
5. Стигаш до края си с разбирането, че макар пътят ти невинаги да е бил лек, когато си бил повален, бързо си се изправял на крака и оптимизмът никога не те е напускал.
6. Стигаш до края си и си озарен от невероятната слава на феноменалните постижения и високите ценности, които си внесъл в живота на хората, на които си имал щастието да служиш.
7. Стигаш до края си и си във възторг от силната, етична, вдъхновяваща и съчувствена личност, която си станал.
8. Стигаш до края си и осъзнаваш, че си истински но-ватор, който е проправял нови пътеки, а не е следвал отъпкани пътища.
9. Стигаш до края си, заобиколен от колеги, които те наричат рокзвезда, клиенти, които твърдят, че си герой, и любими хора, които те смятат за легенда.
10. Стигаш до края си като истински лидер без титла и знаеш, че добрата работа, която си свършил, ще живее дълго след теб, а животът ти ще остане като модел за осъществяване на възможностите.
„Лидерът, който нямаше титла“ – Р. Шарма