Най-драстичното на пръв поглед различие от традиционната медицина е нашата позитивна оценка на симптомите. Говорим за обвързване със симптомите, за да установим какво липсва на пациента и кое предизвиква тези симптоми, респ. грешки.
Ако освободим симптома от неговата негативна оценка, той може да се превърне в ценен указател за липсващите теми и да ни помогне да станем по-пълноценни и здрави.
Тук се крие един необятен шанс за развитие, защото симптоми са налице у всеки човек.
По този въпрос съществува рядко срещащо се единно мнение на всички области на медицината. Използвайки все по-добри изследователски методи, научната медицина открива практически у всеки някакви отклонения от нормата. Здравните статистики, които всъщност са по-скоро статистики на болестта, също говорят на разбираем и ясен език. Със своите още по-чувствителни диагностични методи природолечението вече просто не открива здрави индивиди. И двете течения не оценяват добре тази ситуация, докато религията и езотериката я приемат като неотменима даденост.
Според техните възгледи човекът от този поляризиран свят е по необходимост нездрав и се намира в търсене на изгубеното единство, което е изоставил в рая при поемане но пътя на своето развитие.
Интересно е, че като представител на официалната медицина дефинира здравето по начин, подобен на езотеричните възгледи. То представлява състояние, освободено от телесни, душевни и социални страдания.
Все едно дали чувстваме нашето болестно състояние като здравнополитически проблем или необходима последица на отклонението ни от единството – остава налице фактът, че всички ние притежаваме симптоми, а по този начин и шанса да израснем чрез тях. Въпросът е: ще продължим ли да се придържаме към погрешния и продължаващ хилядолетия опит за отстраняването им от света, или ще направим усилие да ги разглеждаме като пътни указатели, които да следваме.
Изтласкване на симптомите в две направления:
Медиците са напълно самотни в своята вяра, че могат да премахнат нещата от света, физиците и химиците знаят и доказват, че са възможни единствено преобразувания от една форма на съществуване в друга, но не и с нищо незаместено изчезване.
При загряване на един леден блок твърдата материя се превръща в течна вода. Ако продължим загряването, течността ще се превърне в газообразна пара. При охлаждане процесът е обратим. Това за нас е ясно и се обяснява от физиката чрез закона за запазване на енергията, според който нейното количество е винаги константно. Нищо не може да се унищожи действително и завинаги.
По-нататък физиката ни учи, че различните форми на проявление на водата се обуславят от различните състояния на трептене на нейните молекули. В твърдо състояние градивните частици трептят с относително малка честота. При течно състояние те са по-възбудени в енергетично отношение и трептят по-бързо. Възбудата и съответстващото й ниво на трептене са най-високи при газообразното състояние.
От подобни позиции изхожда и езотериката, разглеждайки в твърдостта материалния земен елемент, в течността – душевния воден елемент, а в газообразната форма – духовния елемент. Нивото на трептене се повишава от материалното към духовното. Пренесено към нашата тема, това означава: като израз на материалния свят тялото има най-ниска честота на трептене, душевното ниво притежава средна степен, а най-високата степен е духовната. За да повдигнем на по-високата душевна плоскост една тема, утаила се на ниското ниво на трептене като телесен симптом, трябва да добавим енергия. Още по-голямо нейно количество е необходимо за достигане на духовното ниво. При тълкуването на образите на болестта тази енергия трябва да се внесе под формата на осъзнаване и подкрепа.
При обратния процес на възникване на болестта тази енергия е била спестена. Ако се доближим до тема, с която не желаем да влезем в противоречие, ние спестяваме енергия на съзнанието, оставяйки темата да потъне в душевната област и още по-нататък -в тялото. Онова, което не желаем да съхраним в съзнанието си и вярваме, че сме го премахнали чрез игнориране, всъщност се запазва в прасмисъла на думата, или в сянката според терминологията на Юнг. Следователно сянката се състои от всичко онова, което не познаваме и не приемаме за действително, а предпочитаме да пропуснем. Тя е диаметрално противоположна на Аза, построен от всичко, което приемаме с удоволствие и с което се идентифицираме. В този смисъл никой Аз и никой човек не изпитва радост отново да се срещне със събралите се в сянката теми.
Но понеже сянката е неотменима част от нашето единство, то ние можем да бъдем здрави – в смисъл на пълноценни – единствено чрез нейното интегриране.
Цялостно завършеният човек се състои от Аз и сянка.
Двете заедно образуват личността, която е доказателство за съществуването на интегрирания само-осъществен човек. По този начин възприемането и обработката на въплътените в симптомите сенчести проблеми се превръщат в път за самооткриване. Болестните картини са изяви на сянката, които поради появата си от глъбините на душата върху повърхността на телесния свят са лесно достъпни и по този начин превъзходни пътеводители към съвършенството.
Когато един пациент се обърне към лекаря с оплаквания от „нервен стомах“, обикновено получава психофармака, т. е. лекарствени средства, които прекъсват психовегетативните връзки. Това означава, че връзката между инервацията на стомах и психика се блокира по химичен път, което пречи на стомаха да реагира едновременно с психиката. Това отстраняване на болката, което с нищо не променя принципната ситуация на засегнатия, има ограничено във времето въздействие. Следващата ескалираща стъпка на научната медицина би била психовегетативно прекъсване по хирургичен път, при което се отстраняват съответните клонове на отговорния за заболяването nervus vagus. Ако и тази мярка е закъсняла, се изрязват една или две трети от свръхстрадащия стомах. Нещо, което го няма, не може и да боли. Това е една проста и късогледа логика, защото в намаления по този начин стомах скоро се появяват други проблеми на храносмилането. Всички подобни стъпки имат за цел тялото. По този начин симптомите се изместват само на телесно ниво, т. е. движението е единствено по хоризонтала.
Алтернативата е преместването по вертикала – от телесното към душевното и накрая към духовното ниво. Но за да се премине от нискотрептящо към високотрептящо ниво, е необходима енергия, която засегнатият трябва да произведе сам. Тук лекарят би могъл да изиграе само ролята на катализатор. С влагането на съзнателен елемент могат да се потърсят душевните корени на стомашните болки. Какво притиска стомаха, какво несмилаемо бива погълнато, кое предизвиква саморазкъсването, появяващо се при всяка язва? По непосредствените оплаквания и преживявания на пациента и чрез съответно проучване може да се разкрие и подложи на обработка неговото съзнание. Подобно изместване на симптомите във вертикална посока има предимството да не допуска по-нататъшна ескалация на симптоматиката, а, напротив, да я направи излечима.
Болестта като език на душата – Рюдигер Далке