В основата на красивите крака са прасците, които се отличават със здрава развита мускулатура и придават на крака – а оттам и на човека – пъргавина и еластичност.
Ако някой скача или е готов за скок, това се вижда от прасците му.
Постигането на правилния отскок се дължи на тяхната сила. Ако той не се удаде и връзката се прекъсне, често именно прасците показват непризнатото натоварване.
Те могат да се разглеждат като трезор на нашите емоционални пренапрежения и съответно се прикриват и предпазват от ГОЛЕМИТЕ ПИЩЯЛИ.
Те шинират краката ни и заедно с тях нашите движения, слагат мярката и имат общо със собствената ни издръжливост. Ако ритнат някого през пищяла, напредването му е спряно поне на първо време, футболистите и хокеистите, при които способностите за пробив и стабилност са от решаващо значение, подсилват тези силни и едновременно чувствителни области с предпазни кори. Понеже пищялите вървят най-отпред в живота, те и най-много отнасят. Синините и „мускулните” болки свидетелстват за тяхната чувствителност и злопаметност. Такива са и меките прасци, но в друг аспект.
Онова, което може да се изведе от СХВАЩАНИЯТА НА ПРАСЦИТЕ по време на сън, ясно се вижда от настъпващите на същото място схващания в продълженията на футболните мачове – при това се прехвърля и на стъпалото. Продължения има само при решителни футболни срещи, от които зависи „продължаването” на отбора.
Ако нарастващото емоционално напрежение по отношение на „изкачването в по-горната група” или „продължаването” достигне към края връхната си точка, схващанията на прасците при отделни играчи показват емоционално претоварване.
Разбира се, че и физическото напрежение е твърде забележимо.
В това отношение прави впечатление, че на тренировка същите играчи обикновено издържат подобни натоварвания безпроблемно – и без схващания на прасците. Дори маратонците, които „пробягват” по-големи физически натоварвания, не са склонни към подобни схващания.
Причината за тях би трябвало да бъде значително по-слабото емоционално натоварване при дългите и не толкова напрегнати състезания.
Нощните схващания на прасците разкриват, че натрупаното през деня напрежение е много високо и не може да бъде съзнателно надмогнато при нощното трансформиране. По този начин то потъва в тялото под защитата на нощта и се проявява в пренапрегнатата мускулатура на прасците.
Обичайните мерки за първа помощ, които са насочени към разтоварване на втвърдената мускулатура, са хомеопатични. Със силен натиск кракът се опъва срещу някакво противодействие. От това преднамерено напрягане, което изтласква пренапрежението в съзнанието, се получава и резултатът – отпускане на спазъма. Подобно въздействие имат и отчаяните подскачания на засегнатите.
Заболяването ги извежда от телесната битка и ги принуждава към съзнателно напрягане.
Този миг на осъзнаване може да е достатъчен за изясняване на пренесената на телесно ниво борба и за осъзнаване на скритите там емоционални напрежения и амбиции. Става дума за съзнателно духовно и телесно противопоставяне на емоционално заплашващото, защото ако съзнанието се предаде, изоставеното тяло няма шанс. То показва своята претовареност в спазъма на схващането.
- карикатурата на борбата. Но ако предизвикателството бъде прието съзнателно, тялото е
облекчено от задачата компенсаторно да се противопоставя срещу нещо, което така или
иначе не би могло да бъде овладяно само с физически средства. Чрез тази съзнателна
крачка и едновременното ритуално проведено напрягане телесното напрежение отслабва.
След това играта, респ. сънят, могат да продължат. Ако борбата отново се води
съзнателно емоционално, тялото може да продължи участието си в нея. По този начин
физическото схващане на прасеца винаги издава известно примирение и отказ.
Засегнатите сигнализират, че са извън играта, респ. че са небоеспособни. Онова, което те
не признават душевно, се проявява на телесно ниво.
ВЪПРОСИ:
- Какво непризнато емоционално пренапрежение би могло да се натрупа в прасците ми?
- Доколко животът ми е лишен от емоционална борба, което се изразява в схващане?
- Против какво се съпротивлявам в преносен смисъл, когато търся съпротива за моя
схванат прасец? - Къде би трябвало да се напрегна съзнателно, за да издържа емоционално натоварената
битка? - На какво съм заложил в играта и как се справям емоционално?
- Къде бих искал да спра и да се откажа, без да го признавам?
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке