При сколиозата – едно странично изкривяване на гръбначния стълб – става дума за съзнателно отклонение от средището на определена централна област. Освен самия факт откровеното тяло едновременно показва и посоката на заблудата, която – както и всяка едностранчивост – вреди едновременно и на двете страни.
Ако жизненият равновесен център се измести наляво, към женската страна, дясната мъжка определено е ощетена – но и женската не се чувства добре.
При обратното привилегироване на дясната страна е онеправдана не само лявата женска част – мъжката също страда от прекомерното си тегло.
Както двете страни печелят от хормоналния баланс, така и заедно страдат от нарушеното равновесие.
При по-сериозни отклонения от средната линия са засегнати вътрешните органи на гръдния кош.
На телесните изкривявания съответстват душевните.
Става дума най-вече за нечестни постъпки, които изобщо не се забелязват от засегнатите. Както и да го усукват, грешката вечно виси на гърба им.
Изкривяванията имат винаги двойствен характер; отвръщаш се от едно и се обръщаш към друго. Интересно е, че по-голямата част от сколиозите са десни, към мъжката страна.
Хората с подобни изкривявания се опитват да се измъкнат и да се присвият пред откровената прямота.
Гръбначният им стълб върви по криви пътища и разбулва подобни предпочитания в преносен смисъл, които обаче не биват признавани.
Вместо да влизат в директни отношения, тези хора са склонни да въртят околните на пръста си и да избират заобиколни пътища за избягване на трудностите.
Понякога те сами се оставят да бъдат изиграни или въртени на малкия пръст. Един вариант на този образец, съзнателно трениран телесно, може да се наблюдава във вариетето при т. нар. „хора без кости” или
„хора-змии”.
Задачата се състои в действително заставане на предпочитаната страна. Ако живее на този полюс, тялото се разтоварва и теглото отново може да бъде равномерно разпределено. Действителното натежаване в едната половина води до осъзнаване на нейната половинчатост и дава шанса за откриване на качествата й в дълбочината на противоположността.
Спасението от това промъкване се крие в гъвкавото пригаждане към житейските необходимости. Това не означава да се оставим на всеки вятър, а да трептим с жизнения ритъм в смисъла на Хераклит и неговото мъдро прозрение: panta rei, всичко тече.
Въпроси:
1.От кои мои страни съм се отвърнал, коя от тях ми е напълно излишна?
2.Какво в живота не ми достига? Какво предпочитам да избягвам?
3.Какви препятствия заобикалям, ако трябва и в мътни води?
4.Каква е моята откровеност? На какви компромиси или дребни отстъпки съм готов в това
отношение?
5.Какво искам да достигна с нечестност?
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке