Главозамайването не се нуждае от обяснение: Nomen est omen (Името е знак – лат. Бел. пр). Световъртежът намеква за виене на свят в по-дълбок смисъл.
За прототип може да послужи морската болест. Нейното име е предизвикано от симптом, появяващ се най-често при морски пътешествия, но също и при пътуване с автомобил, увеселително влакче и дори асансьор.
Условията на възникване по принцип са винаги идентични. Типичната ситуация се развива винаги по следния начин: по време на морско пътешествие се храним в ресторанта под палубата. Очите ни съзират подредената маса, която стои твърдо и неподвижно на пода. Те незабавно съобщават в централата: „Всичко е наред и спокойно.”
По същото време обаче намиращият се във вътрешното ухо равновесен орган докладва в същата централа за „люлеене”. По този начин се създава нещо като двойствена ситуация,за която в централата не съществува решение. Има или покой, или движение – но и двете едновременно очевидно са невъзможни.
В подобни случаи организмът изпада в откровен световъртеж и предупреждава за това съзнанието.
Тук особено ясно личи колко откровени ни прави болестта. Чрез собственото тяло симптомът изразява онова, което засегнатият не може да разпознае външно – а именно, че подът под краката му се клати.
При пътуване с автомобил този изказ е по-безобиден, защото фактически се движи именно конкретният под.
Симптомите на някои заболявания като мултиплената склероза също показват, че подът, върху който сме стъпили, се люлее. Тук обаче всичко е в преносен смисъл и затова много по-застрашително.
При морската болест тялото изразява чрез гадене, „че му се повръща” и че с удоволствие би повърнало по най-бързия начин цялата ситуация. Болните буквално „не са в стихията си”. Напротив: те сами са попаднали между две стихии – живеят с илюзията, че все още стоят на любимата земя, докато всъщност отдавна се люлеят из морските вълни. Те трябва да осъзнаят напълно това свое положение, т. е. с всички свои сетива, и да се оставят във вълните на понеслата ги водна стихия – тогава биха се оправили много по-бързо. Те са могли по-малко да се отдават на конкретното и повече да се оставят на ситуацията в преносен смисъл.
Ако кормилото на платноходката бъде поверено на някой „главозамаян”, откровеността ще настъпи мигновено, защото той е длъжен да концентрира погледа си във водата и очите веднага забелязват заблудата. Поради тази
причина плувците никога не страдат от морска болест. Не страда и шофьорът, а само спътниците му.
Особено предразположени към виене на свят са децата. За разлика от шофьора те най-често не гледат пътя, а погледът им е насочен към вътрешното пространство, захласнат в играта. Но именно това е ситуацията, при която двусмислеността побеждава.
Засегнатите сетивни органи съобщават несъвместими неща. С настъпилото гадене децата естествено също показват, че не са в стихията си. Най-доброто разрешение би било да ги принудим да гледат напред, като им показваме разни интересни неща.
Друг изпитан за съответните случаи метод се състои в пълното изключване на евентуалните заблуждаващи съобщения чрез затваряне на очите. Тогава предишните неприятни усещания се превръщат в приятни и полюляването предразполага към заспиване. Човек отново е в стихията си, защото животът е започнал по същия начин в околоплодната течност, поради което мнозина възрастни обичат да се люлеят като деца.
Важното е да затвориш очи, да премахнеш контрола и да се довериш на тази прастара ситуация.
Този принцип важи за всички видове световъртеж, също и за много по-често срещаното главозамайване, спохождащо хора с ниско кръвно налягане при рязко изправяне. Тяхното замайване се съдържа именно в „привързването”. Те сякаш искат със замах и устрем да се втурнат в новия ден или в новата ситуация. Ако това не е подкрепено и от вътрешна стабилност, тялото трябва да поеме това замайване, респ. да го въплъти. Засегнатите се отпускат и получават нов шанс за използване на съответстващата им по-бавна, но по-откровена скорост.
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке