Рак на гърдата

Рак на гърдата


Ракът на гърдата е не само най-често срещаната форма на рак при жените, но и най-обезпокояващата. Ако на най-красивото и меко място доловимо нараства нещо твърдо и злокачествено, възниква паника. Изложеното в отделния раздел за рака важи най-общо и за картината на това заболяване. Локализирането и специалното значение на това място допълват нивото на случката.

Ако меката тъкан на гръдните жлези се втвърди злокачествено в мястото на естествената закрила и наслада, засегнатите теми за майчинството, насладата и отношението изграждат основата на драмата. „Онова” е засегнало пострадалата на най-чувствителното място, близо до сърцето, и тя го крие в себе си, като не издава никому своята обида и яд. Така самото тяло трябва да покаже какво става в действителност.

А в майчините гърди бушува самият ад и сърцето се е превърнало буквално в свърталище на убийци.


Освен своята чувствителност гърдите имат сексуално предизвикателен характер и поради формата си, с което вече е засегната и компонентата на офанзивната еротика.


При рака периодът на срив в имунната система и съответното избухване на болестта много често е отбелязан с дълбока тъга, която засегнатата не признава напълно.

Тя поема в сърцето си много повече, отколкото отдава, и притиска към гърдите си поетото не за да го доближи, а за да го прикрие. Колкото и да е натъжена или сърдита от нанесения позор и обидата, тя не ги обявява шумно, а е склонна да ти задържи в гърдите си, където те се въплъщават и могат да се превърнат в рак.

Зад безкористната сдържаност, понякога демонстрирана или схващана като разбиране или усет, много повече се крие страхът да започнеш битката, да обвиняваш и да отстояваш собствените интереси. Понякога на подобен изблик пречи и гордостта. Егоизмът е твърде далечен от жертвоготовното майчинство и затова е съзнателно потискан. Но той намира своя израз в тялото, при това точно на онова място, обитавано от истинското мекосърдечие и майчинското разбиране за всички неща.

Нищо не би могло да се каже против тези висши идеали, само че засегнатата очевидно не е в състояние да изживява такива цели безрезервно.

Непризнаваната резервираност се въплъщава и издава събуждането на задрямалата в гърдите адска енергия.

Всичко агресивно и разрушително, което е преглътнато или неизживяно, сега започва война на телесно ниво.
Меката хранителна тъкан па гърдите, чиято задача е отдаването и изхранването, сега става толкова егоистична, колкото засегнатата никога не е предполагала и осъзнавала. По този начин тялото й отнема нещо, което тя отказва да отдаде не защото го няма, а защото не признава съществуването му пред самата себе си.

Що се отнася до гърдите като орган на отношение и докосване, с настъпване на заболяването тяхната офанзивност потъва в сянка.

Много често ракът показва под формата на кожни вивания че засегнатата е предала инициативата и се е ориентирала към оттегляне. Но оттеглянето не се препоръчва към телесната, а към душевната област – и тогава в смисъл на връщане към религията. Като представителен орган гърдите имат задачата да бъдат офанзивни – както например и носът. За важността им говори обстоятелството, че и двата органа най-много биват подлагани на хирургическа обработка – очевидно за по-доброто представяне на външно насочените качества.

Несъзнателно преживяваният офанзивно-агресивен елемент е изразява както в самото раково заболяване, така и в обичайте лечения.

Ако възелът – сам по себе си винаги символ на неразрешени проблеми – бъде отстранен с хирургически нож,
излъчващата до смърт агресивност остава незабележима.

Но богатите на енергия лъчи също излъчват агресивност, защото задно с раковите клетки убиват и множество здрави.


Същото се отнася и за цитостатиците, чиято адска агресивност чрез отравяне и блокиране стои в символично отношение най-близо до рака. Тези отблъскващи методи включват в играта нещо, което а раковия пациент липсва. Ако той успее да го интегрира в съзнанието си, би могъл да измъкне принципа от сянката на телесното съществуване и да се освободи от заплахата.


В митологията съществува един мотив, който е близък до тези случки. Пентесилея, царицата на амазонките, отрязва дясната си гръд, за да може по-добре да опъва лъка в битката, т. е. повече да изяви мъжкото у себе си в един доминиран от мъжете свят.


Амазонките я последвали и също отрязали гърдите си, за да могат по-добре да се оборудват и въоръжат в борбата за живот и поне от дясната си страна да изглеждат като мъжете. Те доброволно се отказали от елемента на своята женственост, защото ги затруднявал и им пречел да се опълчат срещу трудния живот.

Освен това ракът на гърдата символизира, че и меката женствена същност може да стане препятствие при насилие, осъществено от страна на живота.

Заболяването показва, че мекота може да се трансформира в твърдост и че засегнатата може изцяло да се откаже от една част на своята женственост. Онова, което не се случва в преносен смисъл, все някога се превръща в задача на хирурга, който изрязва отклонилото се от житейския път.


Ракът е принципен белег, че някой не следва – или вече не следва – своето собствено
развитие и че раждането на душата не се осъществява. Той показва и мястото, където
раждането е заседнало.

Чрез гърдите е засегната най-чувствителната област на майчинството и по този начин цялата проблематика на майчината грижа, храненето и изхранването, кърменето и откърмването. Поради това не е чудно, че при всички пациентки с рак на гърдата почти без изключение са налице особени майчински отношени от никакви през отречени, до „невероятно дълбоки и добри”.


ВЪПРОСИ:
1.Каква роля играе в живота ми темата за майката? Очаквам ли да се грижа за някого?
Задоволява ли ме, ако други се грижат за мен? Какво мисля за майка си и за себе си като
майка?
2.Каква роля има за мен нахранването? Какви са мотивите ми да нахраня? С какво чувство
и на каква цена бих се оставила да ме хранят? Мога ли да се изхранвам сама?
3.Каква е за мен ролята на самостоятелността, респ. на еманципацията?
4.Позволявам ли на гърдите си да бъдат офанзивни и демонстративни? Решавам ли се да
ги използвам като сигнал?
5.Намерила ли съм своя път като жена? Напредвам ли по него?
6.Онова, което живях досега, беше ли моят живот? Дали идващото насреща ми е моят
живот?
7.Къде трябва да ме заведе той? Коя е моята мечта? Каква е моята цел?


Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке