Скръбта подразбира загуба.
Анализирайте нещата. Дойде ви една скръб, анализирайте я. Питайте я отде иде.
Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? – Поне да можете да балансирате скръбта и радостта, да се сменят равномерно.
Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб.
Скръбта ви ще бъде по-продължителна.
Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка.“
На втория ден ще кажеш същото; на третия ден – пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне.
При радост или скръб, при доволство или недоволство, хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите, да могат да задържат радостите за повече време и лесно да се освобождават от скърбите.
Ако душата на някого е натъжена и скръбна, това не е всичкото. Животът е пълен с любов и добродетел, които ще влязат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбта не остава завинаги в душата на човека.
Скръбта е нощ за човешката душа.
Човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполетя тази скръб, това страдание.“ Човек расте и се развива в скръбта…
При скръбта човек мисли, разсъждава, и по такъв начин той се развива и расте.
Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. Ако пресеете скърбите на съвременния човек, ще
видите, че на хиляда скърби едва една от тях заслужава внимание. Останалите 999 скърби са фиктивни.
Като скърбите, вие губите силата на своя ум; като се радвате, увеличавате силата на своето сърце. Щом
дойде скръбта, веднага я превърнете в радост, да не губите мисълта си.
Когато скръбта ви посети, задръжте я в себе си най-много една стомилионна част от секундата. Не е малко това време. Да държите скръбта в себе си една стомилионна част от секундата, това значи да оставите дупка да направи в душата ви. Години се изискват след това, тази дупка да зарасне.
Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно.
В скръбта, в страданието, човек трябва да учи.
Обикновено в скръбта си човек усеща едно особено разбъркване, едно скъсяване на мозъчните нерви, вследствие на което енергията в организма му не тече правилно. Ако можете да погледнете мозъка на
скърбящия човек, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вследствие на което в него се забелязват ред дисхармонични прояви. За да се възстанови равновесието в този човек, преди всичко състоянието
на развълнуваното море трябва да утихне. Това значи всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на
човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се турят нови елементи – надежда, вяра и
любов.
Ако доброто ви разположение се е сменило със скръб, направете следното: или помогнете на съществото във вас, което скърби, или му кажете строго, че нямате време да се занимавате с него и му отворете вратата да излезе вън.
Горчивината е външната страна на скръбта…
Радостта има за цел да премахне горчивината.
Понякога хората сами си създават скърби и страдания. – Как?
Като преувеличават нещата.
Някой преживее едно нещастие, изгуби разположението си и казва: „Няма по-нещастен човек в света от мене.“ Това не е вярно.
Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма. Напротив, благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде. Молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма.
ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И МЕТОДИ ЗА ТЯХНОТО ЛЕКУВАНЕ ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО