ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ

ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ


Нашият най-обединяващ орган е гръбначният стълб, който свързва горе (главата) и долу (таза).

Името „гръбначен стълб (Columna vertebralis)* е само доближаване до действителността, защото през по-голямата част от живота той не е толкова стълб, колкото извита дъга.

Погледнат отстрани, стълбът има форма на двойно S. Макар че функционира като едно цяло, самият гръбнак се
състои от 34 или 35 отделни прешлена: седем шийни, дванадесет гръдни, пет поясни, пет кръстни и четири или пет опашни. Горните двадесет и четири са подвижни, последните десет или единадесет са се сраснали в кръстна и опашна кост. Към функционалното единство на гръбначния стълб би трябвало да прибавим 550 мускула и 400 сухожилия и връзки от непосредствения опорен апарат, които се грижат за стабилността и едновременно с това
осигуряват подвижността на 144 малки стави. Освен двата най-горни прешлена, атлас и аксис, всички останали си приличат по своята форма.



При разглеждането на гръбначния стълб като единен функционален орган изпъкват
преди всичко два аспекта: змиевидната форма и полюсният строеж. Отделните прешлени
действат като сегменти на едно змиевидно тяло. Всъщност змията представлява единединствен гръбначен стълб, тъй като се състои изключително от прешлени.

Както редуването на твърди и меки елементи, така и смяната на формата, която превръща гръбначния стълб в нещо като гирлянда от прешлени, осъществяват по най-простия начин идеята за амортисьор. И двата начина са в състояние идеално да омекотяват сблъсъци. Обикновено върху междупрешленните дискове се осъществява
натиск между 30 и 50 килограма. При известно не голямо сплескване те могат да поемат четирикратно повишение на товара.

Сутрин човек е значително по-висок в сравнение с вечерта.
Дневното натоварване го снижава с около два сантиметра.


Екстремните натоварвания се омекотяват чрез извивките на самия гръбначен стълб. Автомобилните ресори са подражание на този гениален принцип. Извивките на гръбначния стълб съответстват на спираловидните пружини, които, увивайки се около собствения си амортисьор, поемат внезапни удари. Същинският амортисьор
съответства на системата от прешлени и дискове, която понася трайното натоварване.

Както често се случва, и тук проблематиката се крие в екстремностите: при прекомерно подчертаване на S-образната форма изправянето се изгубва за сметка на повишеното свойство за приспособяване.

Такива хора са изгърбени.

При недостатъчното подчертаване на S-образната форма се случва обратното. Засегнатите гордо крачат из живота без необходимата способност към пригаждане и лишени от възможността да поемат силни
сблъсъци и удари. Те са прекалено негъвкави и именно поради това особено раними.

Преди да се обърнем към конкретните проблеми на гръбначния стълб, си струва да
хвърлим поглед към еволюцията. Ако се замислим, че всеки втори човек от нашата цивилизация се оплаква от болки в гърба, това показва колко проблематична е тази история и до днес.


Ние не получаваме изправената стойка като предварителен подарък, а просто като възможност, заложена в люлката. Всеки отделен човек трябва да я усвоява отново.


Медиците твърдят, че филогенезата (историята на произхода) и онтогенезата (развитието
на отделното същество) си съответстват помежду си.

След раждането си детето лази по корем като влечуго и после се надига на четири крака, преди окончателно да се изправи на задните. Биологът Адолф Портман предполагаше, че човекът се ражда с една година по-рано. Докато новороденото шимпанзе веднага притежава пропорциите на възрастното, човекът трябва
да дорасте до своя възрастен телесен образец.


Преди петия месец той не може да седне и да постави гръбначния си стълб във вертикално положение. Най-рано след шестия месец той е в състояние да стои на краката си – при това само с чужда помощ. Първите несигурни, но все пак свободни крачки, са възможни около единадесетия месец, т. е. след почти една година.

Който е наблюдавал изпълнените с напрежение стъпки в развитието на детето, би трябвало едновременно да си представи картината на онези също толкова титанични стъпки към изправяне, които нашите прадеди
са извършили в сивото утро на древните времена. Колко дълбоко е вкоренено в нас историческото развитие, ни разкрива ембриологията.


Нашите проблеми с междупрешленните дискове отразяват онези затруднения, които имаме и до днес в нашето историческо развитие. Това става ясно от анатомични изследвания. При придвижването си на четири крака тялото почива стабилно върху четири благонадеждни стълба. Дори и единият да излезе от строя, останалите три са достатъчни, а и опасността от падане при тази близост със земята не е голяма.


С изправения и откровен живот, респ. с повдигането на главата, върху хората се излива потоп от изисквания и натоварвания. Към способността за поемане върху плещите на физически товар и пренасянето му на дълги разстояния се прибавя и носенето на товар върху собствените рамене в преносен смисъл. По този начин е предоставена и възможността за претоварване в двоен аспект.

В осведомителен по отношение на новите проблеми орган не се превръща само често запушеният нос; като съществено засегнат орган гръбначният стълб напълно естествено попада в центъра на конфликта.

За повторното потискане на издигналия се нависоко човек допринасят всички поети товари, бремета и отговорности, но също и разрасналият се при изправянето на два крака кръгозор.

При това физическите натоварвания били далеч по-безобидни, защото всички ги осъзнавали.

Днешните хора са смачкани най-вече от несъзнателните товари и обременености, които прекомерно натежават върху техните модерни междупрешленни дискове.


Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке