Щитовидна жлеза

Щитовидна жлеза


Както показва името, щитовидната жлеза създава един щит.

Ако я сравним с пеперуда, то нейното тяло е разположено малко под щитовидния хрущял върху гръкляна, докато крилата й – двата дяла на щитовидната жлеза – се намират от двете страни на трахеята.


Задачата на жлезата е образуването на хормон за обмяна на веществата, което се осъществява в две форми. Йодът представлява основната съставка на L-тироксина и по-силно въздействащия трийодтиронин, които мобилизират тази обмяна. Те увеличават жизнеността далеч по-дълготрайно в сравнение с бързо действащите хормони на надбъбречната жлеза – адреналин и норадреналин. Освен че съживяват кръвообращението чрез кръвното налягане и сърдечния ритъм, те стимулират дихателните и чревните функции, повишават температурата, основната обмяна, нервната дейност и мускулната възбудимост; със снижаването на реакционното времетраене нарастват остротата и скоростта на мисленето.


Освен това щитовидната жлеза играе решаваща роля в процесите на растежа.

Франц Александър посочва, че именно нейна е заслугата за крачката от водата към сушата в процеса на еволюцията. Живите същества се сдобиват със щитовидна жлеза едва при появата на амфибиите. При мексиканския саламандър от вида „аксолотъл” екперименталните захранвания стироксин предизвикват пренагласа от хрилно към белодробно дишане, която превръща водното животно в сухоземно. У. Л. Браун характеризира щитовидната жлеза като „жлезата на Сътворението”.


Тя и до днес е свързана с морето посредством йода, който се среща предимно в морската вода и е достатъчен за изграждането на хормоните. Ако хората твърде много се отдалечат от морето и се изкачат по високите планини, те лесно си създават проблеми с щитовидната жлеза.


Значението на произвежданите от щитовидната жлеза хормони за човешкото съзряване показват именно предизвиканите от техния недостиг заболявания като кретенизъм и микседем, при които телесното и духовното развитие изостават. Така например фугите на нарастване при костите на крайниците се затварят бавно, а развитието на интелигентността е затруднено. За общото развитие тироксинът има същото
въздействие, каквото и растежният хормон на хипофизата.


Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке