При менингита се възпаляват мозъчните обвивки. Следователно това заболяване обявява война на най-високо ниво против „женските” защитни сили. Нерядко болестта се прехвърля върху мозъка и се нарича менингоенцефалит. Засегната е както меката мозъчна ципа (pia mater), така и твърдата (dura mater). В инсценирането на конфликта около командната централа могат да вземат участие различни бактерии, а също и вируси. Настъпващите причинители влизат с телесната защитна система в люта битка, която – както при всяко
възпаление* – се води без оглед на загубите и с всякакви коварни оръжия.
Битката наистина е „на живот и смърт”.
От първичното заболяване са засегнати преди всичко новородени и малки деца, които сякаш още се борят за окончателното си навлизане в живота.
Преоразмерената в този ранен стадий глава за втори път след раждането се превръща в театър на жизнено опасни бойни действия. Както напречното положение при раждане показва, че детето е заело особена поза и няма спокойно да навлезе в живота, така в случая се изразява и определена съпротива. Уголемената детска глава набъбва още повече, защото вътрешночерепното налягане се повишава чрез предизвикания от
възпалението приток на вода. Меката фонтанела се издува. По-нататък за пациента съществува опасност от мозъчна воднянка (хидроцефалия) – трагичен символ на свръхподчертания горен мъжки полюс.
В толкова ранен стадий е нелепо да се предполагат проблеми на Егото или идващи от главата, които могат действително да се очакват от някоя дебела глава.
Детето символично оказва по-голяма съпротива срещу новия живот, отколкото против тъмната утроба, която току-що е напуснало. Борбата против задържащите го в майчината утроба сили то предоставя изцяло на тялото.
При възрастните болестта се проявява по-често като вторично заболяване. Ако например върху мозъчната ципа се разпространи ТБЦ, принципната борба е ескалирала до най-високо ниво и се е превърнала в битка на живот и смърт.
Симптомите на менингита витаят около главата и нейните болки, при което допълнително са засегнати ципите на гръбнака, а често към цялостната картина се прибавят смущения, подобни на грип. Към общите симптоми, от една страна, се прибавят възбуденост, от друга – липса на инициативност. Първата свидетелства за изплъзналата
се по посока на тялото агресивност, която често се онагледява от т. нар. опистотонус – дъговидно извиване на тялото в легнало положение. В основата на тази драма са залегнали гърчовете.
Увеличаването на водния приток при възрастните често представлява компенсиране на обратна духовно-душевна ситуация – а именно при доминиране на изсушения интелект.
В това отношение задачата се съдържа в постигането на „чувствено мислене”, свързващо женската водна сила на чувствата с изсушената духовност на мислещия интелект. За новородените е по-близка интерпретацията, която вижда в нарастващия прилив отражение на първичната борба между мрачното майчино царство и устремените към висините духовни сили. Съобразно нашата насочена към преживяване природа ние защитаваме горещата и трескаво устремена към разрешаването мъжка страна и пожелаваме на новороденото да обяви гореща битка против тъмните сили и да спечели победа.
За възрастния симптомите поставят задачата по двойствен начин. Убийственото главоболие като при разбита глава носи със себе си очевидната несъвместимост на резултатите: от една страна, с нарастващия прилив на мозъчна течност женските сили искат да вземат живота в свои ръце; от друга страна, агресивната мъжественост напира още по-силно. Става дума за провеждане на битката на най-високо ниво и за експлозия на възможното място; а също и за застъпване в полза на собствените пътища и нападение над онова, което ни потиска. Естествено именно женската течност осъществява конкретния натиск. В напрегнатото извиване на гърба се крие подканата за изправяне, за развиване на самочувствие и гордост, за поглед нагоре. В това отношение едва ли има нещо по-подходящо от собствените мисловни импулси и тяхното свободно творческо протичане, стихващо в гонещите се фантазии на трескавите сънища, без да открие своя отговор. Смесването на мисловни образи, емоции и чувства претендира за своето проявление и в действителния съзнателен живот.
Въпроси:
1. Каква крачка в моя живот предстои? Къде би трябвало да изоставя пра-женското, за да
се преоткрия на ново равнище?
2. От кой конфликт „на живот и смърт” съм се отказал?
3. Коя свързана с чувствата тема ми натежава и заплашва да взриви моя мисловен център?
4. Доколко съм готов съзнателно да заложа на всичко и да се боря за това? Има ли в него
място за женската пълнота на чувствата?
5. На какво се базирам? Страдам ли от дебелоглавие или обремененост?
6. Доколко съм твърд, мога ли да се наложа и да вървя по собствения си път?
7. Достатъчно ли съм способен да се въодушевя, за да се захвана с всички сили за
осъществяване на своята жизнена мечта?
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке