Мозъчен инсулт

Мозъчен инсулт


Мозъчният инсулт предизвиква прекъсване на централните нервни пътища в мозъка, което води до частична парализа, сковаваща едната половина на тялото.

От решаващо значение е засягането на лявата женска или дясната мъжка страна – както и дали пострадалият е мъж или жена. От тези обстоятелства произхождат четири различни принципни ситуации.


Основна причина за заболяването е най-вече високото кръвно налягане, а също и неговите последици. Свързаните с тях принципни положения са изчерпателно залегнали в раздела за сърдечната проблематика.

Ако използваме по-конкретна формулировка, става дума за свръхактивни хора, които с благодарност и удоволствие поемат всички битки, за да не трябва да участват в истински решаващата борба за своя собствен живот.

Един удар може да причини щети само там, където среща нещо твърде) и крехко, нещо чупливо.

Така е и с повечето мозъчни инсулти и заболяването се причинява от склерозиращи процеси. Те са предизвикани от запушвания на кръвоносни съдове и съсиреци, от атеросклеротични съдови стеснявания с недостатъчно захранване на мозъчната тъкан или от спукване на кръвоносни съдове и съответни мозъчни кръвоизливи. Много типично е получаването на мозъчен инсулт в леглото или в тоалетната, където създаденото чрез усилие налягане изведнъж рязко намалява.

Могат да пострадат почти всички функции. Ако например бъде засегнат мозъчният център, настъпва смърт. Този център често се предупреждава за опасността чрез т. нар. Чейн – стоксово дишане. Застрашително продължителни паузи биват последвани компенсаторно от особено дълбоки вдишвания.

Същинското дихателно командване е вече изключено и в последния момент командите се поемат от спасителните механизми.


При типичния мозъчен инсулт централните нервни пътища са засегнати още преди да се кръстосат. Ако се стигне до блокиране на лявата мозъчна половина, нарушенията засягат дясната страна на тялото. Следователно в този случай символично е засегнат мъжкият полюс. За мъжа е определена дясната половина, с която той държи меча и силата на властта – на нея съответства лявата мозъчна половина. Символът на Тай Ши
изобразява картината на това разделяне.


Дясната телесна страна съответства на бялото мъжко поле Ян и притежава в своя център противоположния женски принцип Ин, изразен в тялото от дясната женска страна на мозъчната сфера. В центъра на отсрещната и черна на цвят женска половина Ин е разположена мъжката бяла точка Ян. Тя съответства на мъжката лява половина на мозъчната сфера, намираща се в лявата, женска страна на тялото.

Следователно, ако при мозъчен инсулт е засегната дясната (женска) мозъчна полусфера, се стига до парализа на лявата женска половина на тялото. Засегнатата страна сякаш е отнета от тялото на пострадалия, той вече не я усеща като своя.

Един пациент, който получил мозъчен инсулт по време на сън, се почувствал притеснен от крака на жена си и се опитал да го отмести от своята половина на леглото. Едва след дълги и безуспешни опити се досетил, че се опитва да отстрани собствения си крак, който бил изгубил всякакво усещане.


В тази болестна картина се повтаря драмата на Сътворението, когато Бог отнел едната страна на човека, за да създаде от нея Ева. Оттогава хората са разполовени и имат за задача да открият отново другата, „по-добрата своя половина”. Един човек, в чието тяло актът на Сътворението се преобръща, естествено е засегнат цялостно. Все едно дали му е отнета лявата женска или дясната мъжка половина – и в двата случая той е обречен на безпомощност и безсилие. Обстоятелството, че превърналият се в „едностранчив”, ще бъде натоварен и с двете страни, се демонстрира от самото заболяване и при практическото общуване.

Докато пациентът лежи напълно съкрушен в буквалния смисъл на думата, той откъсва погледа си от засегнатата страна и автоматично го насочва към здравата – и по този начин към болестното огнище на своя мозък. По време на рехабилитационните мерки, когато с усилие раздвижва тялото си отново, той по-успешно разполага със здравата си страна, но трябва да насочва цялото си внимание към болната. Поставената пред засегнатия от инсулта задача за търсене на другата и по-добра половина се е изплъзнала в тялото и по този начин е зададена още по-настойчиво. Съвсем близо е съмнението, че дотогава той не е асимилирал тази своя половина нито в областта на партньорството и сътрудничеството, нито в областта на душата.

Подобно занемаряване на едната половина може да предизвика нейното изключване, а в последна сметка и
пълното й отстраняване. Съдбата показва на засегнатите тяхната половинчатост; те влачат през живота другата своя страна като ремарке или просто като баласт. При появата на симптомите ситуацията се изяснява напълно, когато здравата страна на засегнатия е принудена да мъкне със себе си липсващата. Сега вече пострадалите забелязват, че по този едностранчив начин изобщо няма да напреднат в живота и че в отсъствието на другата страна изобщо няма да се справят. Увисналата устна откъм увисналата страна издава цялостното настроение и подчертава важността на двете половини на лицето за неговия адекватен израз.


Онова, което често бива описвано като „гръм от ясно небе”, в действителност се сблъсква именно с повдигнатата тема. „Бурните облаци”, от които пада светкавицата, са се трупали дълго и в облачното небе отдавна са били надвиснали признаците на бурята като последици от тази едностранчивост. Но проблематиката на занемарената страна е често пъти толкова чужда на засегнатите, че ги пресреща субективно неподготвени.


Пострадалата им половина е взела толкова ограничено участие в живота, че дори не може истински да се пребори против собственото си изключване. С типичното отвръщане на погледа от парализираната част засегнатите изразяват нежеланието си да знаят нещо за нея. Погледът им е насочен към противоположната страна и по този начин към огнището на случилото се – мозъка, – с което той сякаш визира корените на злото.

Мозъчният инсулт може да положи ново начало – към подобно начало се стремят и всички терапевтични мерки.

Пациентите отново трябва да се приучават като деца на подобаващо отношение към засегнатата си страна. Във фокуса на оздравителната гимнастика е насочването на страдащия към липсващата негова половина. Отвръщащата се настрани глава непрекъснато бива насочвана към пренебрегваната и дори презирана посока. Така пациентите едва в напреднала възраст се приучават, че всъщност имат две страни и в тялото им живеят две същества.


По този начин мозъчният инсулт може да се разглежда като принудително изпълнение на формулираната от Юнг задача за интегриране на сенчестата страна към собствения организъм. Според Юнг женският дял – или анима – отсъства от съзнанието на всеки мъж, както впрочем и мъжката половина – анимус – липсва в женското съзнание. В хода на живота този обратен в полярно отношение дял все повече се стреми към реализация. При
мозъчния инсулт вече парализиралата страна отпада напълно, отскубва се от империята на тялото и се противопоставя на всички нейни заповеди. Тя вече не осъществява обратна връзка към командната централа, стачкува и се преструва на умряла. Пострадалите от стачката са длъжни да отстъпят и телесно да извършат онова, което са отказвали душевно: да се грижат за другата половина както никога по-рано.


Чрез леки упражнения и крачка по крачка те отново се приучават да ходят. Често за тази цел се използва специална количка, очевидно конструирана по подобие на бебешките проходилки. Що се отнася до ръката, терапията обикновено отива и по-далеч. Хващането, което за детето е естествено вродено, трябва отново да бъде тренирано от засегнатия.


Тук символично се изяснява, че пациентите едва сега захващат живота си и действително са длъжни да схванат това. В изострени ситуации те не са в състояние да хванат живота с две ръце. Близките биват увещавани да се задържат по-дълго до леглото и чрез погалване да привличат вниманието на пациента върху засегнатата му страна. Те обикновено желаят да седнат откъм здравата половина на своя роднина, но лекарите ги приканват да заемат място на отсрещния ръб на леглото. По този начин пациентите просто са принудени да се обръщат към своята замряла страна. Своеобразните извивки в движенията, които те извършват в своята безизходица, издават колко трудно им се удава това. Те нерядко се опитват да се измъкнат от неловкото положение, само и само да не забелязват пренебрегнатата страна.


Мозъчните инсулти почти винаги настъпват в последната третина от живота, поради което задачата за интеграция към противоположния полюс придобива централно значение. Човекът, който вече е преполовил живота си, бива предизвикан най-вече от тази задача – особено когато липсващото представлява половината негов живот.

Въпроси:

1.Какво иска да ми каже моето кръвно налягане или съдовата ми проблематика?

2. Коя страна ми е отнета – лявата женска или дясната мъжка?
3. В какво отношение съм игнорирал досега по-слабата страна от живота си, защо не съм й обръщал внимание и дори съм я презирал?
4. Дали съм я прехвърлил на партньора си, или съм я изоставил на произвола?

5. На кое място в живота ме завари ударът? В каква посока ме тласка неочакваният поврат?

6. Каква роля играеше досега моят вече стачкуващ противоположен полюс, моята сенчеста страна? Каква роля й е отредена в бъдеще?

7. Как отново да раздвижа другата половина към сътрудничество?

8. Какво още липсва в живота ми, за да го направи пълноценен? Как да се излекувам и да стана отново цял?


Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке