Как да станем комуникативни

Как да станем комуникативни


Упражнение

Сега ви предлагам да си представите нещо „бяло“ и „сладко“.

За какво си помислихте?

Някои от вас вероятно са си представили захар.

Други – нуга халва или сладолед.

Трети – захарен памук.

По принцип не е важно за какво сте си помислили. Важното е, че сте си представили някаква картинка. Създали сте образ.

Но аз не ви подканих да си мислите за захар или за сладолед. Трябваше просто да усетите сладкия вкус и да видите бял цвят. Това е!

А сега ми отговорете: на какво основание вашият ум започна да рисува картинки? И изобщо, кой е стопанин на вашия живот: вашият разум или вие?

Думата, която произнасям на глас, въздейства на човека на дълбоко подсъзнателно ниво. И създава определени образи и чувства.

Всяка дума е своеобразен бутон, който задейства определени механизми в подсъзнанието.

Всеки от нас асоциира дадена дума с цяла серия от образи и чувства.

Да вземем например думата „дърво“.

Какво конкретно дърво си представихте?

Убедени ли сте, че аз (или някой друг) си помислих за същото дърво?

А сега си представете следната ситуация:

Ваш познат ви разказва за това каква забележителна отпуска е имал. По време на неговия разказ вие несъзнателно започвате да си спомняте времето, когато сте били в отпуска, и чувствата, които сте изпитвали тогава. Всяка негова дума събужда в подсъзнателния ви разум; цяла серия образи от ВАШИЯ живот.

Тоест, вашият познат ви разказва за своя живот, а вие прожектирате в главата си собствен „филм“.

Изхождайки от този факт, направих следното гениално откритие. То обяснява много неща от всички сфери на живота. Оказва се, че в процеса на общуване в действителност няма никакъв обмен на информация! Та за какъв обмен на информация може да става дума, ако В НАШЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ ВЕЧЕ ИМА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКО!

Какво тогава се случва при взаимодействието между хората? В действителност протича процес на САМОПОЗНАНИЕ.

Оказва се, че всяка дума (и други форми на общуване, като например движения на тялото, тон и тембър на гласа) е своеобразна парола за достъп до онази информация, която ВЕЧЕ Е СЪХРАНЕНА В НАШЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ.

Ние се влияем не само от звученето на думата, но и от нейното семантично поле.

Съзнателно ние си придаваме вид, че слушаме човека, кимаме в знак на съгласие или възкликваме: „Какъв ужас!“ Опитваме се да уловим съдържанието и дори не се досещаме, че вътре в нас, на подсъзнателно ниво, настъпват определени изменения. На нас ни въздейства смисловото поле на думата. Някои хора дори усещат това. Може би ви е познато състоянието, когато след общуване с даден човек ви се струва, че сте загубили енергия, а при общуването с друг – сте се „заредили“.

Ние си въздействаме един на друг. Ние се манипулираме един друг. Ние се програмираме един друг. Независимо дали искаме това, или не. Ние не можем да не реагираме, тъй като сме живи същества.

Само мъртъвците нямат реакции. В процеса на общуване ние не обменяме информация в онзи смисъл, както е прието да се смята. Това би било прекалено банално. Ние си въздействаме един на друг на много дълбоко ниво и си помагаме взаимно в задействането на скритите подсъзнателни ресурси. Общуването с друг човек – това винаги е съприкосновение с друг свят. От всяко такова съприкосновение ние излизаме леко променени. Защото всеки срещнат на моя път носи някакво откровение и за себе си, и за света, и за мен самия. Именно поради това можем и трябва да се научим да си влияем един на друг много ефективно, така че процесът на общуване да бъде приятен и полезен за всички. Ние не можем да живеем без общуване. То ни е необходимо като въздуха, водата или храната.

Именно с помощта на общуването ние придобиваме цялостност, пълнота. Общуване →общност → цяло Но всяко общуване е възможно само в условията на взаимно разбиране.

Влизайки в диалог с друг човек, дори с целия заобикалящ ни свят, ние предполагаме, че той ще ни разбере. Нещо повече, ние искаме той да ни разбере така, както желаем.

Как да направим това? Как да получим разбиране? Предлагам ви един модел, който ще ви помогне да запълните празнините в знанията си за общуването. С негова помощ ще се научите да установявате добър контакт с другия човек, да се присъединявате към неговия модел на света и да взаимодействате с хората по-дълбоко и по-ефективно.

Присъединение и доверие

Що се отнася до общуването, първото, което е необходимо да направите, е да установите добър контакт с човека, с който общувате. Процесът на общуване се характеризира със степента на доверие между хората.

Тоест, колкото повече се доверявате един на друг, толкова по-тесен контакт можете да установите.

Между другото, думата „доверие“ означава буквално това, което се намира до вярата. Това още не е вяра, но вече носи в себе си чувство за безопасност и разбиране.

Всеки човек предоставя огромен обем информация за себе си. Със своята поза, поглед, жестове, интонация, думи. Всичко това има непосредствено отношение към неговия модел за света. И колкото повече човекът прилича на вас, толкова повече неговият вътрешен свят съвпада с вашия и толкова повече му се доверявате. Към самия процес на общуване трябва да се отнасяте трепетно, тъй като когато общувате с даден човек, вие не просто произнасяте някакви думи – вие се докосвате до друг свят.

И ако вие не изпитвате уважение към модела на света на другия човек, то най-вероятно няма да се получи продуктивно общуване, а всичко ще завърши с баналното изясняване на отношенията – кой крив, кой прав. А това е не само глупаво, но в някои случаи и опасно.


Синелников, Валерий – Книгата Ваксина против стрес