Понеже комуникацията е централна задача на нервната система, зад проблемите на нервите винаги са скрити комуникационни проблеми. Онзи, който е на края на нервите си, има напълно разстроена комуникативност. Народната мъдрост казва, че някой е изтъкан от нерви. Засегнатите търсят спасение в проекцията и изхождат от факта, че имат крайно чувствителна нервна система и че всички останали им ходят по нервите.
Изразът „Направо ми ходиш по нервите” е свидетелство именно за това.
Както и при останалите телесни функции, ние съзнателно забелязваме нервите си, едва когато започнат да ни създават проблеми.
Който не сдържа нервите си ясно показва, че не се чувства добре. Той изглежда нервно и възприема като изнервящи околните и технитеизисквания.
Напротив: онзи, който има нерви като въжета, може да живее е пулса на времето, т. е. в пряк контакт с темите на настоящето.
За него предизвикателствата ще бъдат добре дошъл нервен гъдел и вместо тягостни чувства ще предизвикват оживление.
Подобен човек, който „няма нерви”, не се нуждае да дава израз на нервите си, защото е убеден в безпроблемното им функциониране дори при опасност. Той наистина притежава нерви като въжета.
Тук трябва обаче да разграничим онези хора, които не показват нервност, защото като тъпи и безчувствени изобщо не разбират онова, което се случва около тях.
Типичната здравина на нервите се изразява в самоувереността да не се щадят или непрекъснато да се самоуспокояват.
Освен този път, признат от цялата медицина, съществуват и приетите досега единствено от природолечението
информационни пътища на меридианите и биорезонансните феномени.
Биолозите откриват нервност и в животинския свят, при това не само при елитно отглежданите далеч от естествените условия състезателни коне. Ако при една популация се стигне до пренаселване и теснота, отделните животни показват очевидни признаци на нервност, комуникативността прогресивно се разпада и настъпват безсмислени агресивни изблици. Теснотата насърчава страха (Angst, от латинското angustus* – тясно), който изгаря бушоните.
Аналогично погледнато, не е никак чудно, че все повече хора, особено в сгъстените пространства на големите градове, все повече страдат от нервни оплаквания и страх.
Зад нервните проблеми по принцип се крие комуникационна тема, която при нервните смущения е далеч по-малко затънала в телесното в сравнение с неврологичните заболявания.
Изнервеният човек е лишен от вярата, че може да убеди околните в своята собствена стойност.
Той е несигурен и непрекъснато се опитва да се презастрахова. Това особено проличава във времена на изпитания, когато опънатите до скъсване нерви заплашват със засечка още преди самото начало.
Подобни ситуации се усещат от хора със слаби нерви като направо убийствени за нервите.
Малко преди решаващото събитие разтреперването на нервите достига своя връх и засегнатите изглеждат с напълно изтощени нерви. Преди нервното за тях изпитание просто всичко ги нервира – от най-дребния шум до най-незначителната забележка. Проводниците, до чието гладко функциониране се свежда всичко, изглеждат недорасли за натоварването и се чувстват сурови и непотребни. Това би могло да изясни чувството за беззащитност и изложеност на външното, както и да покаже близката възможност за използване на нервите като оправдание.
Типичното нервно поведение, изразяващо се в нервна припряност и стихийност, показва желанието за едновременен контакт с всички. Тогава йерархията в комуникационната конструкция най-често се срива и на преден план излиза относително маловажното, докато същинските неща стават жертва на суматохата. Изнервеният бяга след събитията и нерядко се чувства изпреварен или претоварен от тях. Той поставя своето Его в центъра на този дяволски кръг и изисква всичко да се върти около него.
В тази ситуация на несигурност и изопнати докрай нерви при определени обстоятелства засегнатите превъртат и стават жертва на нервен срив.
Тогава вече действително всичко се завърта около тях. С изнудване на психиката си те са постигнали своята цел, макар и само на медицинско ниво.
Най-обикновената и въздействаща терапия се опитва да ги държи настрана от твърде навътре поетите неща и
да се грижи за външното и преди всичко за вътрешното им спокойствие.
Диагнозата „нервен срив” съответства на срива в уличното движение през пиковите часове. Когато всички автомобили еднакво бързо желаят да стигнат навсякъде и нарушават правилата за движение, изведнъж никой не може да стигне доникъде. При това всички отделни шофьори сигурно са имали своите важни причини. Но когато кръстовището е блокирано, всичко просто спира. Настъпва покой дори само на пътно ниво.
По подобен начин протича и опитът за самопомощ на тялото, което също си създава спокойствие в
„окото” на нервната буря. Това принудително „затишие” успокоява претоварените структури и по този начин съществено допринася за последващото отслабване на настъпилата по-рано бъркотия. При този срив не са сериозно засегнати както улиците, така и нервните пътища.
И на двете нива транспортният колапс прилича на изгаряне на бушоните в електрическа верига. Това обаче предотвратява много по-големи щети в нервната област.
В този смисъл нервният срив представлява и самата терапия.
Той слага край на едно превъртяно състояние, в което комуникацията със света се срива и пациентът грохва. Ако се скрие от външния свят, той съвсем настойчиво сигнализира, че животът му не може да продължава повече по този начин. Той не е в състояние да удържа количеството на своите външни контакти и задължения. Тук задачата е съвсем ясна: става дума за прекратяване на външната борба, за отдръпване в себе си и за установяване на контакт със собствения център. Едва тогава има смисъл от бавно възстановяване на външните връзки.
Описаното състояние на нервно разкъсване поради страх от неучастие или пропускане на нещо показва на желаещите да огреят навсякъде както техните граници, така и шансовете им.
Задачата се състои в създаване не само на външни, а предимно на вътрешни връзки.
Засегнатият непрестанно преследва важното навън, докато би трябвало да се свърже с най-важното в себе си, следователно със своето сърце. Настъпилите подобни симптоми – от учестен сърдечен ритъм до прескачане на сърцето – насочват именно в тази посока.
Въпроси:
- Има ли моят начин на комуникация резерви, или поради трайно претоварване ме води
до ръба на срива? - Имам ли контакт е щекотливите теми в моя живот, или ги отбягвам, като се оправдавам
със слабите си нерви? - При какви случаи усещам нервите си? Какво ми лази по нервите? Кому разрешавам да
ми ходи по нервите? - Имам ли достатъчно пространство за разгръщане, или се чувствам притиснат в ъгъла?
- Каква е моята увереност в собствените сили? Господар ли съм над тях, или трябва
непрекъснато да ги доказвам пред себе си? - Мога ли да намеря в себе си покой и да го издържа? Разрешавам ли си го?
- Дали поставените цели са мои собствени и възможни ли са те за реализация? Или
животът ми върви към срив поради претовареност?
„Болестта като език на душата“ – Рюдигер Далке