Съществуват много определения, но общото между тях е идеята да цените себе си.
Това предполага да се обичате, да се зачитате, да поставяте на първо място себе си и нуждите си.
Себеуважението означава да се държите на положение. Не само да се обичате, а и непрестанно да действате с любов и грижовност към своята личност.
Най-добрият и лесен начин да разберете какво значи себеуважение е да си представите, че обичате силно някого, искате непрестанно да го виждате, да си говорите, да прекарвате времето си заедно. Вие мислите за този човек с любов и се стремите да правите неща, които му доставят удоволствие. За вас той е най-важният на света и бихте сторили всичко, за да го разбере. Сега се поставете на мястото на любимия и се отнасяйте по същия начин към себе си. Това е себеуважение.
Да се обичаш и да се грижиш за себе си, е пълна противоположност на онова, което са ни учили да мислим и правим. Внушавали са ни да ценим другите и/или външните фактори и да измерваме собствената си стойност според това какво притежаваме или колко сме обичани. Такава е характеристиката на слабото Его: стойността ни сякаш е поверена на някой друг извън нас и следователно се изплъзва от контрола ни. Когато оценката ни за себе си зависи от нечия обич, от получаването на подходящата работа, от правенето на достатъчно пари, или от „успеха“ ни, сме изправени пред сериозния риск да се чувстваме несигурни и в крайна сметка да изпитаме сещането за провал. Всичко, което е външно спрямо нас, е временно. То не е наше и ние не можем да го задържим.
Ако отношението ни към самите нас варира според тези външни белези, ако се чувстваме
ценени само защото сме обичани или сме имали шанса да попаднем на нужното място в нужното време,
какво ли ще стане, когато всичко това се разклати и изгубим своите устои?
Уважението към собствената личност се стопява вследствие на промените във външните обстоятелства. Чувстваме се изоставени, депресирани и без никаква стойност. Това е лудост, въпреки че обикновено такъв е
„нормалният“ начин на живот.
Всичко се променя! Защо да рискуваме себеуважението заради нещо, което е извън нас?
Помнете: ние можем да контролираме само чувствата по отношение на себе си, а също и своето поведение, основано на тях..
Ако изберем да се обичаме и да се отнасяме с любов към себе си, да ценим собствената си личност, ще имаме контрол над самите нас. Не бива да губим себеуважение.
Истински успешен би бил тестът за наличието му, когато нищо не върви както трябва в този луд свят, който сякаш се обръща с главата надолу, изплъзва ни се всичко, на което държим, и въпреки това се обичаме и знаем, че сме обичани. Да се отнасяме към себе си с внимание, по родителски загрижени и с любов тогава, когато сме в трудно положение или пък измъчвани от болка, точно както бихме постъпили спрямо някой друг в подобна ситуация – ето това означава да изпитваме и да проявяваме себеуважение.
Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън