Ако единствената представа, която имаме за себе си, идва от социалното огледало – от сегашната социална парадигма, от мненията, възприятията и парадигмите на хората около нас – то тя е като отражение в криво огледало в Луна парк.
„Винаги закъсняваш.“
„Не можеш ли да бъдеш по-подреден?“
„Ти трябва да станеш човек на изкуството!“
„Ядеш като свиня!“
„Не мога да повярвам, че успя !“
„Това е толкова просто. Не можеш ли да го проумееш?“
Тези представи са изкривени и непропорционални.
Те не са рефлексии, а по-скоро проекции, изразяват повече загрижеността и слабостите в характера на хората около нас, отколкото показват нашия действителен образ.
Отражението ни в социалната парадигма ни казва, че ние в голяма степен сме определени от обстоятелствата и условията. Обстоятелствата действително играят огромна роля в нашия живот, но да кажем, че сме абсолютно определени от тях, че не можем да ги контролираме и да им влияем, означава да създадем изцяло различна карта.
Съществуват три вида социални карти – три широко разпространени детерминистични теории, които обясняват природата на човека.
Генетичният детерминизъм казва, че всичко е по вина на предците ви. Затова имате такъв темперамент. Дядо ви е бил сприхав, а вие носите неговата ДНК.
Психологическият детерминизъм казва, че всичко е по вина на родителите ви. Вашето възпитание и детството ви са основата, върху която се изгражда структурата на вашия характер и личните ви склонности. Ето защо ви е страх да се изправите пред група хора и да говорите. Така са ви възпитали вашите родители. Вие ужасно се страхувате да не направите грешка, защото си „спомняте“ дълбоко запечаталите се в съзнанието ви емоционални сривове от детството, когато сте бил уязвими и зависими. Вие си „спомняте“ емоционалните си наказания – как са ви отхвърляли, наказвали или сравнявали с някой друг, когато не сте се справяли толкова добре, колкото са очаквали от вас.
Социалният детерминизъм казва, че всичко е по вина или на шефа, или на брачния ви партньор, или на трудното дете, или на финансовата ситуация, или на политиката на страната. Някой или нещо от заобикалящата ви среда е отговорен за вашата ситуация.
Всяка една от тези карти е базирана на теорията за стимула и реакцията, която свързваме обикновено с експериментите на акад. Павлов с кучета.
Основната им идея е, че ние сме програмирани да реагираме по определен начин на определен стимул.
Доколко точно и функционално тези детерминистични карти описват територията? Доколко ясно тези огледала отразяват истинската природа на човека? Доколко тези карти се превръщат в самоосьществяващи се пророчества? Базирани ли са на принципи, които можем да обосновем дълбоко в себе си?
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови