Най-сигурният и надежден начин да разберете дали следвате интуицията си е, че когато го правите, се чувствате сякаш по-живи!
Когато се вслушвате в нея и й се подчинявате, „каналът“ ви ще бъде отворен и жизнената сила ще тече през вас.
В буквален смисъл, през вас ще преминава повече енергия. Когато не обръщате внимание на интуицията си или й ce противопоставяте, може да усетите определена тежест, липса на енергия, мъртвешки застой.
Причината е, че жизнената сила се опитва да премине през вас, но пътят й е възпрепятстван.
Когато, не следваме потока на енергията, животът ни се превръща в борба. Все едно през цялото време се мъчим да плуваме срещу течението.
Такива усилия са особено стресиращи и рано или късно оставят своя отпечатък върху ума,емоциите и тялото ни. Освен това ни пречат да се свържем с духовния си източник.
Чудесен начин да развиваме интуицията си е да oбpъщаме внимание дали следването на определени вътрешни импулси води до чувство за по-голяма жизненост.
Отбелязвайте също и дали няма случаи, в които не се подчинявате на интуитивния си подтик и резултатът е потиснатост, вцепенение, загуба на сила и енергия.
Да речем, че сте от хората, на които им е трудно да изразяват собствените си мнения и чувства. Водите разговор с някого и искате да вметнете нещо, но се отказвате поради страх и съмнение в себе си. Впоследствие забелязвате, че сте потиснати. Опитайте се да не се критикувате, задето сте си замълчали. Просто обърнете внимание на липсата на жизненост, която изпитвате.
Рано или късно ще прецените, че не си струва да потискате вътрешния си импулс, и ще рискувате да изкажете своята истина.
Независимо от реакцията на отсрещния човек и изпитаните от вас емоции, преживяването най-вероятно ще ви изпълни с жизненост и енергичност.
От друга страна, ако сте от хората, които винаги изразяват мнението и чувствата си, можете да се окажете в положение, когато интуицията ви шепне да премълчите. Ако продължите обаче да говорите както обикновено, може да усетите недостиг на енергия. Но ако се подчините на интуицията си и замълчите, вероятно ще ви изпълни по-голямо спокойствие, ведрина и удовлетвореност.
Гласът на мъдростта винаги се опитва да ни води към самоусъвършенстване.
По тази причина той нерядко ни насочва към тъкмо обратното на това, коетообикновено правим. Ако се замислим какво ни вдъхва жизненост, най-вероятно ще открием, че това е изразяването на аспекти от личността ни, различни от обичайно изразяваните от нас.
Открила съм, че едно от големите предизвикателства за повечето хора идва тогава, когато интуицията им казва да не правят нещо. Смятаме, че трябва да направим определено нещо, но установяваме, че в него просто няма енергия. Опитваме се да се насилим, но не се получава. В такъв случай често си мислим, че нещо става с нас и се укоряваме – и едва след време откриваме, че нещо се е опитвало дани внуши, че не това е правилната посока на действие за момента. Още по-объркващо е, когато ни се стори, че енергията не се движи в никаква посока. С каквото и да се захванем, не потръгва, сякаш всичко изисква колосални усилия. Нашата култура ни е внушила убеждението, че трябва постоянно да правим нещо, чиито плодове са определени външни резултати. Мнозина от нас се чувстват добре, само когато непрекъснато „постигат“ нещо.
Не ценим стойността на това да бъдем: да си почиваме, да релаксираме, да размишляваме, дасъзерцаваме, да изследваме вътрешната си същност, да се грижим за духовното в себе си.
В тези две различни нагласи е заложен силен дисбаланс. Убедена съм, че тук се крие една от причините толкова много хора да развиват синдром на хроничната умора и други подобни заболявалия. Понякога телата са принудени насила да ни заставят да се „спрем“. В такива моменти интуицията може би ни показва как да развием способността си да се отпускаме и да живеем „тук и сега“.
Често, когато хората започнат да cе вслушват в нейния глас, те преминават през период, в който нищо не им се прави. Това може доста да ги изуми дори да ги стресне, ако не могат да си обяснят защо им се случва. Много мои ученици и клиенти стигат до решение да си вземат един или няколко месеца отпуска (понякога и цяла година), за да могат да си отдъхнат и да изследват новите възможности, открили се пред тях.
Очевидно е, че голяма част от нас все пак не могат да си го позволят, но винаги съм се удивлявала как, когато някой действително се реши на такава стъпка, финансовите аспекти някак си се нареждат.
Щом си дадем време просто да бъдем (дори само за няколко часа) и да възстановим вътрешните си сили, енергията ни сама, по изумителен творчески начин, ще ни насочи към нови действия.
Учейки се да се вслушваме в интуицията си и да действаме според това, което тя ни подсказва, ние всъщност се учим да следваме енергията си както в нейното движение, така и в покой.
Когато сме отворени към този поток, имаме чувството, че самата жизнена сила ни е понесла във вихрения си танц.
Упражнение за осъзнаване на енергията
Свикнете да обръщате вниманиекак се чувствате и какво се случва с енергията ви и когато следвате напътствията на интуицията си, и когато не го правите.
Много хора забелязват, че когато се противопоставят на вътрешната си мъдрост, енергията им се блокира, а когато й се подчиняват, се чувстват no-жизнени и в хармония със света около себе си.
Дали това важи и за вас?
Гауейн, Шакти – „Развиване на интуицията“