Колкото терапевти, толкова и определения ще срещнете.
Психотерапията е взаимоотношение и като всяко взаимоотношение е успешна, когато и двете страни са удовлетворени.
Съществуват много терапевтични школи, сред които когнитивната, бихейвиористката, аналитичната, хуманистичната, гещалт.
.
За постигането на положителни резултати няма значение коя точно се прилага, важно е взаимоотношението пациент — терапевт. Макар до известна степен да е полезно да знаете на какъв тип терапия ще бъдете подложени, първото и най-съществено условие е доверието ви в психотерапевта. На моменти в хода на лечебния процес вероятно ще сте сърдити или разочаровани от него (това е нормално), но доверието трябва да е неизменно налице. Не по-малко важна е и компетентността. В тази област опитът е от голямо значение.
Психотерапевтите са хора. Хората правят грешки, следователно и психотерапевтите не са застраховани. Звучи парадоксално, но е по-лесно да се довериш на някой, който признава, че е сбъркал, отколкото на такъв, който е убеден, че винаги е прав.
Психотерапията е преди всичко и най-вече процес. В много отношения тя е аналог на живота.
Най-лесният начин да вникнем в същността й е да си представим двама души, терапевт и пациент, които заедно фокусират вниманието си върху живота на дадената личност. Този вид внимание и концентрация могат да бъдат много силни.
Често пациентите изискват само внимание, което също може да има лечебен ефект.
Но за добрата терапия е необходимо нещо повече. Във всички случаи компонентът обучение е съществен.
Понякога подходът е директен и терапевтът наподобява учител.
Друг път е по-завоалиран и обучението е индиректно. Процесът на промяната обаче трябва да включва
непременно обучение, възприемане на нов начин на съществуване и действие, премисляне и
преструктуриране на менталните схеми.
Мнозина искат от психотерапевтите си да поемат отговорност за живота им.
Това е несъвместимо с добрата терапия. Тя нито дава съвети, нито решава проблеми, нито взима решения, въпреки че понякога всички тези елементи присъстват. Би било лоша услуга, ако пациентът бъде превърнат в
безпомощен и зависим от терапевта индивид. Важно е да му се помогне да стане независим.
Другите цели на психотерапията може да са свързани със зрелостта, ефективността, самоконтрола и по-доброто самочувствие на човека, но независимостта му, възможността да мисли и действа самостоятелно е в
основата на всичките й разновидности.
Терапиите, насочени към добиване на себеуважение, се базират на насърчаването. Приличат на другите видове поддържащи лечения по това, че безусловното приемане и загрижеността са най-важната част във взаимоотношението терапевт — пациент. Това не означава, че терапевтът харесва всичко в пациента си, нито пък че насърчава всяко негово поведение. По-скоро приема целостността на личността му и го обнадеждава и възнаграждава за опитите му да възприеме ново поведение.
Ако трябва метафорично да определя психотерапията, бих казала: добавяне на повече инструменти към комплекта ви, за да можете при всякакъв случай да разполагате с онзи, който ви е нужен, или пък на повече цветове в палитрата ви, за да обогатите изразните си средства и да творите още по-артистично.
Може би най-важната мисия на психотерапевта е да насърчава.
Всички пациенти по един или друг начин са обезсърчени от себе си или живота. Изисква се смелост, за да дадете най-доброто, на което сте способни, в този луд свят. Насърчавайки пациента, терапевтът му предоставя сигурна почва, за да пробва нови идеи и нови инструменти.
Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън